ГРАМОТЕН

Как е правилно да наричаме зрелостниците?

Gramoten.bg — Tue, 12 May 2026 09:49:49 GMT

През месец май, в „сезона на баловете“, медиите често отразяват тържественото в живота на всеки ученик или ученичка събитие – абитуриентския бал, понеже е прието да се смята, че от този момент нататък децата ни порастват и стават възрастни.

Употребите: *абитюрент, *абитюрентка, *абитюрентски (бал), са грешни. Говорещият, понеже не успява да разпознае фонетичната, словообразувателната и семантичната страна на думата, променя реда на звуковете и образува нова, неразпознаваема и нищо неозначаваща единица: абитуриент > *абитиурент > *абитюрент. Затова е важно да се знае, че абитуриент ‘ученик, който завършва средно образование, зрелостникʼ (Речник на съвременния български книжовен език. Т. 1. 1955: 2), с производни в българския език: абитуриентка ‘ученичка, която завършва средно образование, зрелостничкаʼ (пак там), абитуриентски прил. ‘който се отнася до абитуриент/абитуриенткаʼ (пак там), навлиза в българския език чрез немското Abiturient ‘ученик, който завършва средно образование, зрелостникʼ. Тази немска дума произхожда от латинското сегашно деятелно причастие abituriens, abiturientis ‘тръгващ, отиващ си; който си тръгва, отиваʼ към латинския глагол abeo, abivi, abitum, abire ‘тръгвам си, отивам сиʼ, образуван в латински език от представка ab ‘отʼ и глагола eo, ivi, itum, ire ‘ходя, вървяʼ (Български етимологичен речник. Т. 1. 1971: 1). Поради това единствено правилни са формите абитуриент, абитуриентка, абитуриентски (бал).
Когато не сме сигурни в звученето и значението на някоя дума, трябва да проверяваме в речниците. А отговорът на въпроса от заглавието е: абитуриентите поемат по своя път в „света на възрастните“.

в. „Аз-буки“, бр. 24, 15. – 21.VI.2023 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Слято или разделно се пише „накрак“ в изречението „Той изкара болестта накрак“?

Gramoten.bg — Wed, 29 Apr 2026 17:56:49 GMT

В изречението Той изкара болестта накрак е употребено наречието накрак, затова изписването е слято. Наречието накрак е образувано от предлог и съществително име. Използваното съществително име не може да се променя граматически, което означава, че не образува словосъчетание, а е съставна част на сложно наречие. Срв. и: наум, накуп, отстрани, докрай, подред, начело, следобед. Когато съчетанието от предлог и съществително име не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. В този случай съществителното може да се променя граматически. Например: Това пък въобще не ми дойде на ум (на ума); Пий лекарството след обед (след обеда), не след вечеря. Но: Не чети наум, а на глас; Това се случи следобед, не сутринта (т.е. по това време на деня).

Официален правописен речник (2012), т. 53.20.1.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Витамини А, B и C или Витамин А, B и C: Езикови клопки при избора на число

Gramoten.bg — Mon, 27 Apr 2026 08:35:04 GMT

Често колебание при съгласуването е изборът на форма за число на определението, което се отнася към повече от едно определяемо, например проявената доблест и смелост или *проявените доблест и смелост (неправилно). В такива случаи определението трябва да се съгласува с първото определяемо, като се подразбира, че се отнася и за следващото: проявената доблест и (проявената) смелост – повтарящото се определение се изпуска пред следващите определяеми. Понякога обаче смисълът може да бъде неясен: Беше облечена с ленена риза и пола (не е ясно дали и ризата, и полата са ленени, или само ризата). Тогава изречението трябва да се промени: Беше облечена с пола и ленена риза или Беше облечена с ленена риза и ленена пола. Ако трябва да се подчертае еднозначно, че определението се отнася и за двете определяеми, то може да се повтори, но не и да бъде в множествено число. Определението е в множествено число, когато е пред думи, назоваващи лица: добрите крал и кралица, неговите майка и татко.
Колебания за избор на форма за единствено или множествено число може да има и при съчетания от типа декларации 1 и 2 (или декларация 1 и 2). При това свързване чрез прилагане, когато приложенията, представляващи цифрени или буквени означения, са повече от едно, е правилно първата дума да бъде в множествено число – витамини А, C и E, уравнения 2 и 3, инициалите А. и Б. и под. В тези случаи съгласуването със сказуемото в изречението съответно е в множествено число: Витамините А, C и E спомагат за укрепването на имунната система (не може *Витамин А, C и E спомага за укрепването на имунната система).

в. „Аз-Буки“, брой 49, 2020 г.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Как правилно да изписваме числителните редни с арабски цифри?

Gramoten.bg — Sun, 12 Apr 2026 06:01:22 GMT

Как е правилно да изпишем числителните редни, когато използваме арабски цифри? Най-често се чудим какво да остане след тиренцето, което в езикознанието се нарича дефис. Дори не се сещаме, че може да има и друг начин, чрез които да сигнализираме, че използваме арабската цифра като числително редно.

Според нормативните правописни речници на българския език вариантите за изписване на числителни редни с арабски цифри са два: чрез комбинацията от арабска цифра, дефис и букви или чрез комбинацията от арабска цифра и точка.

В актуалния нормативен речник на българския език от 2012 г. – Официален правописен речник на българския език (ОПР), обаче комбинацията от арабска цифра, дефис и букви не е уговорена самостоятелно. Това е направено във връзка с употребата на дефиса, като са дадени само следните примери за разглеждания случай – 1-ви (първи), 5-и (пети), 5-ия (петия), 5-ият (петият), 5-ото (петото), 90-те (деветдесетте) (стр. 103). За разлика от него в нормативния речник от 2002 г. – Нов правописен речник на българския език (НПР), отново при правилото за употребата на дефиса, е посочено, че дефисът се използва при изписване на числителни редни с арабска цифра и букви от края на числителното редно, които не съвпадат със съответното числително бройно (стр. 115). Казано по друг начин – при изписването на числително редно чрез комбинация от цифри и букви при числителните от първи до четвърти след дефиса остават последните две букви (1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти), а от пети нататък след дефиса се пише само последната буква (5-и, 6-и, 7-и, 8-и, 9-и, 10-и, 20-и, 30-и и т.н.).

И в двата нормативни речника обаче ясно е посочено, че непунктуационна употреба точката се използва за означаване на числително редно име (ОПР, стр. 100; НПР, стр. 108), например: Завърши успешно 1. клас (първи клас).

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Кога кавичките са излишни?

Gramoten.bg — Fri, 03 Apr 2026 13:23:10 GMT

В архитектурата на писменото слово пунктуацията изпълнява ролята на невидим скелет, който придава структура и яснота на мисълта. Сред тези знаци кавичките заемат особено място – те са стражите на чуждата реч и отличителните белези на собствените имена. Съществуват обаче моменти, в които прекомерната им употреба натежава на текста, а съвременната книжовна норма предписва елегантно отстъпление в полза на визуалната чистота.

В настоящата статия ще разгледаме случаите, в които – според официалните правописни правила – кавичките се оказват излишни, отстъпвайки място на графичното оформление или на утвърдената езикова традиция.

Графична алтернатива и латинска графика

Едно от основните правила за модерния текст е избягването на натрупването на графични маркери. Когато един израз, заглавие или цитат вече е отделен визуално чрез курсив (italic) или друг специфичен шрифтов стил, кавичките се считат за излишни. Графичното открояване само по себе си е достатъчен сигнал за читателя, че съответният текст има особен статут.

Подобна логика се прилага и при собствените имена, изписани с некирилска графика или съдържащи цифри. В тези случаи латиницата сама по себе си действа като отличител и поставянето на кавички би било плеоназъм (излишно повторение). Затова пишем:

шоколад Milka, камион Volvo, масло President;
фирма Canon Group, застрахователна компания Allianz;
международен път Е79, Клуб 703.

Абревиатури и библиографски стандарти

В динамичния свят на съкращенията кавичките също нямат място. При инициалните съкращения – независимо дали са на кирилица или на латиница – се запазва максимална изчистеност. Коректно е да се изписва:

телевизия БТВ, холдинг БДЖ, Главна дирекция ГРАО;
автомобил FIAT, бензиностанция OMV.

Освен това, в академичната и издателската сфера, при изготвянето на библиографски описания на книги, статии, дисертации или рецензии, заглавията традиционно не се затварят в кавички. Тук редът се определя от специфичните стандарти за цитиране, които целят бързо и лесно разпознаване на източника.

Силата на традицията и лексикализацията

Езикът е жив организъм и някои изрази са се утвърдили в практиката без нуждата от препинателни знаци:

Административни единици: Имената на общини и области винаги се пишат без кавички (община Ябланица, област Благоевград).
Световни културни обекти: Когато названията на предимно небългарски културни забележителности се употребяват без предхождаща категоризираща дума (като хотел, театър, музей), кавички не се поставят. Примери за това са: Ермитажът, Мулен Руж, Ла Скала, Лувърът, Сорбоната.
Лексикализирани търговски марки: Когато името на дадена марка започне да се възприема като нарицателно име в разговорната реч, кавичките отпадат. Например: „Продадох изгодно стария си форд.“ – тук „форд“ се употребява като общо название за автомобил от тази марка.

Познаването на тези правила не само ни предпазва от пунктуационни грешки, но и придава на текстовете ни професионален и съвременен облик. Грамотността е в детайлите, а умението да преценим кога един знак е излишен, е признак за истинско езиково майсторство.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Защо Васил Левски не е Лъвски? Историята на една буква

Gramoten.bg — Thu, 02 Apr 2026 16:49:12 GMT

Всеки българин знае, че Апостолът на свободата Васил Левски е получил своето прозвище като участник в Първата българска легия през 1862 г. Прочут е неговият „левски скок“, достоен само за лъва. Възможно е в началото да е бил наричан Васил Левския скок, подобно на английския крал Ричард Лъвското сърце. Но защо левски, а не лъвски, както е в съвременния български език?
В старобългарския език думите са львъ, львьскъ, а малкият ер ь закономерно се развива в Е. Още в Супрасълския сборник от Х в. има форма левъ. Затова Паисий Хилендарски, Петър Берон, Христо Ботев използват прилагателното левски. А „левските знаци“ на челата на Ботевите четници в текста на „Радецки“ от Иван Вазов и до днес символизират смелостта на борците за свобода през Възраждането.
Изображение на царя на животните като знак за силата на българската държава и войни историците откриват още в скалния релеф „Мадарски конник“ от началото на VIII в. А в „Чаталарски надпис“ на хан Омуртаг от IX в. има сведения за колони с лъвове. Затова през Възраждането лъвът става символ на въстаниците и се вижда както на въстаническите униформи, така и на зелените знамена със златен лъв. Това е причината след Освобождението на България лъвът да присъства в герба ѝ, а на 4 юни 1880 г. българската парична единица да бъде наречена лев. Следователно лев и левски са обичайните форми през ХIХ в.
И все пак днес казваме лъв и лъвски. Този гласеж е резултат на развитието на малкия ер (ь) в балканските говори, в които ь понякога се развива в Е (дьнь>ден), а в други случаи съвпада с Ъ (тьмьнъ>тъмен, тьнъкъ>тънък). Тази двойственост в развоя на малкия ер преминава и в книжовния език, затова днес ние плащаме с левове, но говорим за хора с лъвска смелост.

в. „Аз-Буки“, брой 51-52, 2020 г.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Хижа „Мусала“ или връх Мусала: Кога собствените имена се пишат в кавички

Gramoten.bg — Sat, 28 Mar 2026 15:58:18 GMT

Те обикновено се „лепят“ за съществителното име, като стесняват неговия обем и съдържание, напр. град Варна, чичо Петьо, булевард „България“.
Въпросът, който ще разгледаме тук, е в кои случаи собствените имена, употребени като приложения в съставни собствени имена или в словосъчетания, се пишат в кавички и в кои случаи са без кавички.
Според последния нормативен речник на българския език – Официален правописен речник на българския език (2012), когато собствено име е приложение в съставно собствено име (т.е. в собствено име, което се състои от две или повече думи) или в словосъчетание, то се пише в кавички (т. 104.3.1, т. 104.3.2.). Например при Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Оперативна програма „Околна среда“, които са съставни собствени имена, приложения са „Св. Климент Охридски“ и „Околна среда“ и затова те са в кавички. При хижа „Мусала“ и язовир „Искър“ съответно „Мусала“ и „Искър“ са собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетания.
Изключение от това правило представляват собствените имена на географски обекти, които макар и приложения в рамките на дадено словосъчетание се изписват без кавички, напр. връх Мусала, река Марица, езеро Сребърна, остров Света Анастасия и пр.
Именно поради тази причина, когато щурмуваме връх Мусала от хижа „Мусала“, името на върха се изписва без кавички за разлика от името на хижата.

в. „Аз-Буки“, бр. 1, 4 – 9 януари 2019 г.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Езикови клопки: Изрично ли казахте, или излишно попитахте?

Gramoten.bg — Wed, 25 Mar 2026 11:13:12 GMT

Навярно всеки форумен потребител се е натъквал на коментари като: Вчера пак оставих телефона си в сервиза и излишно казах, че си искам парите обратно. Сигурно сте се питали дали авторът не е имал намерение да употреби думата изрично, но е объркал съседни клавиши. По-вероятно е грешката да произтича от сходството в звуковия облик на наречията излишно и изрично, тъй като макар р и л да се намират в съседство при клавиатурната подредба по БДС, а ч и ш – при така наречената нова фонетична подредба, няма задоволително обяснение за едновременното объркване на р с л и на ч с ш.

Въпроси пораждат и причините за допускането на подобна грешка, тъй като близост в значенията на двете думи липсва. Посоченото в том 6 на академичния „Речник на българския език“ (РБЕ) значение на изрично гласи: „По неотменим, категоричен начин; безусловно.“ (РБЕ, т. 6: 625). В същия контекст може да се употребят категорично, безусловно. Що се отнася до излишно, в случая се има предвид първото му речниково значение: „Без необходимост, без нужда, без полза; безполезно, ненужно, напразно.“ (РБЕ, т. 6: 338). Още по-необясним става „казусът“ поради факта, че излишно се употребява достатъчно често и значението му би трябвало да е ясно за носителите на езика, а самите примери не оставят съмнение, че авторите имат предвид тъкмо значението на изрично. И тъй като двете думи нямат нищо общо в значението си и са образувани от различни корени (-лиш- и –рич-, което всъщност е коренът на глагола река със звукова промяна), единственото обяснение за грешката е сходството на звуковия им състав.

С допускането на тази грешка горните твърдения губят не само изричността си, но и в голяма степен – смисъла си. Ето защо разумният съвет е: проверявайте думите, за чието значение не сте сигурни. Разбира се, объркването на изрично с излишно би могло да е и сполучлива игра на думи… стига ефектът да е съзнателно търсен.

в. „Аз-Буки“, бр. 7, 13 – 19 февруари 2020 г.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

10 евро или 10 евра? Да не допускаме грешки с официалната валута

Gramoten.bg — Thu, 19 Feb 2026 17:55:59 GMT

Появата на новата официална валута у нас поставя въпроса за употребата на формите на думата, която я означава – евро. Съществителното име евро в българския език е от среден род според формални показатели – думата завършва на о. Така тя се съчетава с числителното име едно – едно евро.

Когато използваме думата евро в съчетание с числително име със стойност, по-голяма от едно обаче, възниква необходимостта от употреба на форма за множествено число.

Думата няма форма за множествено число, различна от евро.

Като имаме предвид тази особеност, следва да употребяваме формата евро след числителните имена: 20 евро, 500 евро, 10 хиляди евро. Това се отнася и за употребите в съчетание с думите много, колко, няколко и др.: много евро, колко евро, няколко евро. Следните изречения съдържат примери за употреба, с която се изразява множествено число:

Редовната цена на билета е 10 евро.
Не запомних колко евро струва това.

Формата евра, която е възможно да се чуе в разговорната реч, вероятно е възникнала по аналогия с други съществителни имена от среден род и начина, по който са образувани формите им за множествено число, например село – села, жито – жита. Тази форма обаче не е книжовна и следва да се изключи при общуване в публичната сфера.

За да знаем кои са правилните форми на думите, включително на думата евро, можем да правим справка в „Официалния правописен речник на българския език“ онлайн.

в. „Аз-Буки“

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Хора, души или човека – как да броим правилно в българския език

Gramoten.bg — Fri, 13 Feb 2026 15:06:58 GMT

Използва ли се думата хора с бройни числителни (напр. петима, двадесет), с числителни за приблизителност (напр. двама-трима), както и с местоимения за количество като няколко, колко?
Думата хора има само форма на множествено число и се използва като множествено число на човек. При изразяване на брой хора по-често се използва обаче думата души (също само в множествено число, бройна форма, и с ударение на у): един човек – двама души, няколко души, 100 души – много хора, хиляди хора. Среща се и колко хора, няколко хора, но не и двама хора, петима хора. Понякога може да се срещне и бройна форма на думата човек: 100 човека.
От друга страна, думата хора се среща и в съчетания като млади хора, стари хора, бедни хора. Тогава при комбиниране с числителни бройни по-често се използва хора или човека, но не души: 167 хиляди млади хора (по-рядко) 13 млади човека, 200 възрастни хора, 10 възрастни човека, няколко бедни хора. При други съчетания като хора с увреждания преобладава употребата на души след бройни числителни: 120 хиляди души с увреждания, (по-рядко) сто човека с увреждания или сто хиляди хора с увреждания. (Примерите са от заявки за търсене в интернет.)
Трябва да отбележим, че според Официалния правописен речник на българския език (изд. „Просвета“, София, 2012) думата човек, както и другите думи от мъжки род за лица, нямат бройна форма за множествено число и е неправилно да се използва двама човека. Употреби като двама млади човека са по-разговорни и трябва да се избягват в официалното общуване.
Като препоръка можем да обобщим, че след бройни числителни трябва да се използва думата души (167 000 души), а когато има прилагателно име след числителното, се допуска употребата на хора: десет млади хора.

в. „Аз-Буки“, бр. 3, 17 – 23 януари 2019 г.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Изкуството да изграждаш личности: 15-те златни правила за началния учител

Gramoten.bg — Sat, 07 Feb 2026 19:36:22 GMT

Началният етап на образованието не е просто предаване на знания, а деликатен процес на „моделиране“ на човешки души. В света на малките откриватели учителят е едновременно фар, пристан и вдъхновител. За да бъде този път смислен и успешен, предлагаме петнадесет безусловни правила, които превръщат класната стая в средище на обич и знание.

Търпението като фундамент. В основата на всяко голямо постижение стои готовността да изчакаш темпото на детето, без да го пришпорваш.
Тишината като авторитет. Никога не повишавайте тон. Истинската сила на думите не е в техния децибел, а в тяхната тежест и смисъл.
Енергията на похвалата. Насърчавайте всяко усилие, а не само крайния резултат. Вярата в собствените възможности се ражда от признанието на малките стъпки.
Благородството на повторението. Знанието изисква време. Повтаряйте търпеливо, докато идеята се превърне в трайно разбиране.
Усмивката – най-добрият учебник. Усмихвайте се по-често, отколкото говорите. Тя е универсалният език, който разсейва страха от непознатото.
Гледната точка на детето. Слизайте на тяхното ниво – буквално и преносно. Когато сте „очи в очи“, доверието се гради по-лесно.
Яснота и простота. Използвайте достъпни думи и категорични действия. Сложността е за научните трудове, яснотата е за децата.
Магията на разказа. Превръщайте уроците в песни, игри и истории. Въображението е най-краткият път към паметта.
Овладеният хаос. Очаквайте бъркотия. Автентичното учене често е шумно и разхвърляно, защото е изпълнено с живот и експерименти.
Корекция чрез обич. Поправяйте грешките с любов, а не чрез вдъхване на страх. Страхът блокира мисълта, а любовта я освобождава.
Тържество на малките победи. Празнувайте всеки успех на висок глас. Това изгражда общност от уверени личности.
Сигурността на рутината. Поддържайте предсказуеми графици. Рутината дава на децата усещането за спокойствие и предвидимост.
Личният пример. Бъдете въплъщение на поведението, което очаквате да видите. Децата не слушат думите ви, те имитират действията ви.
Слушането като дар. Слушайте повече, отколкото поучавате. Често в детските въпроси се крият най-дълбоките житейски отговори.
Емпатия към емоцията. Разбирайте, че сълзите са форма на общуване. Те не са признак на слабост, а вик за подкрепа, който изисква разбиране.

Прилагането на тези правила не е просто методика, а мисия. Защото в началното училище ние не просто преподаваме предмети, а възпитаваме хората на бъдещето.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Правописни клопки: Защо бъркаме „ау“ с „ал“

Gramoten.bg — Wed, 04 Feb 2026 11:08:21 GMT

Правилното изписване обаче не е валчер, а ваучер.
Хората, които не говорят английски или не знаят произхода на думата, може погрешно да възприемат този изговор за правилен, защото при чуждите думи у в съчетание с предхождаща гласна а често може слухово да се обърка с л. Думата ваучер произлиза от английската дума voucher.
Други думи, при които се прави същата грешка, са алкцион вместо аукцион (произлиза от английски auction), алспух вместо ауспух (идва от немската дума Auspuff), галбица вместо гаубица (от немското Haubitze), както и при имена от чужд произход като Джеймс Балчер вместо Джеймс Баучер. Среща се и грешното алтизъм вместо аутизъм.
Трябва да се запомни, че думите ваучер, аукцион, гаубица, ауспух, аутизъм се пишат с -ау-, а не с -ал-. При колебание винаги можете да направите справка в Официалния правописен речник на българския език (изд. „Просвета“, София, 2012). Някои от новонавлизащите думи можете да замените и с вече утвърдени съответствия в българския език: ваучер може да се замени с талон, купон, а вместо аукцион можете да използвате думите търг, наддаване. За справки и откриване на синоними може да се допитате до БулНет (Българския уърднет), достъпен на адрес http://dcl.bas.bg/bulnet/.

в. „Аз-Буки“, бр. 4, 24 – 30 януари 2019 г.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Не се заблуждавайте, (че) преводът е точен: Как една запетая променя волята на закона

Gramoten.bg — Fri, 23 Jan 2026 19:15:50 GMT

Това е новина, защото досега на фотографите не е било разрешено да ги снимат. Няколко месеца по-рано обаче забраната е била нарушена от френски фотографи. В нашите медии думите на актьора по този повод са предадени така: „Нека не се заблуждават, че ние ще предприемем законови мерки…“.
Според Речника на българския език (http://ibl.bas.bg/rbe/) глаголът заблуждавам се означава: ‘създавам си лъжлива представа, погрешно мнение, схващане за някого или за нещо’. Глаголът може да бъде сказуемо в главно изречение, а тази лъжлива представа да е изразена в подчинено изречение, въведено със съюза че. В дадения пример лъжливата представа е, че актьорът и съпругата му ще предприемат законови мерки – т.е. правилната представа е, че няма да предприемат такива.
Това ли е казал актьорът, или сме се изгубили в превода?
В статии на английски език думите му са предадени по два различни начина – „Make no mistake the photographers will be prosecuted to the full extent of the law“ (с подчинено изречение: Не се заблуждавайте, че фотографите ще бъдат съдени) и „Make no mistake, the photographers will be prosecuted to the full extent of the law“ (със съчинително безсъюзно свързване: Не се заблуждавайте, фотографите ще бъдат съдени).
Формалната разлика е в че-то. Във втория случай става въпрос за две съчинително свързани прости изречения в рамките на сложното: „Не се заблуждавайте“ и „фотографите ще бъдат съдени“. Второто просто изречение е независимо и то представя точно намеренията на съпрузите.
Ако в този пример знаем кое е логичното, то в други това може да не е особено ясно, напр. в: Не се заблуждавай, (че) има извънземни; Не се заблуждавай, (че) познаваш жените; Не се заблуждавайте, (че) запетайките имат значение.

в. „Аз-Буки“, бр. 5, 31 януари-6 февруари 2019 г.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Слято или разделно: Тънкостите при употребата на „затова“ и „за това“

Gramoten.bg — Tue, 20 Jan 2026 18:23:47 GMT

Отговорът е, че и двете са възможни, но зависи от функцията и значението им в изречението.
Затова е дума, която може да функционира като наречие или съюз със значение ‘по тази причина’: – Защо не остана? – Болеше ме глава, затова. (или Имах главоболие, затова си тръгнах.).
За това представлява съчетание от предлог и показателно местоимение: Минавам през развод и говоря често за това; Ще си платим за това, че унищожаваме природата; За това яке няма да дам и 10 лева. По същия начин можем да образуваме и съчетания като по това, на това, от това, преди това.
Накратко, за да решим дали трябва да напишем затова или за това, правим проста проверка – можем ли да заменим това с друга дума, или не можем? Ако можем, то тогава пишем съчетанието за това: говоря за това – говоря за развода; плащам за това – плащам за безразсъдството. Ако обаче се въвежда просто изречение в рамките на сложното, то тогава използваме съюза затова: Не трябва да се правят грешки, затова учим правилата.

в. „Аз-Буки“, бр. 6, 7-13 февруари 2019 г

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

10 грешки, които всеки учител трябва да избягва

Gramoten.bg — Sat, 17 Jan 2026 14:53:34 GMT

Учителската професия е динамично изкуство, в което тънката граница между вдъхновението и рутината често се определя от детайлите на ежедневните взаимодействия с учениците. В съвременното училище ролята на учителя отдавна е надхвърлила границите на обикновеното предаване на факти; тя изисква лидерство, емпатия и непрекъсната саморефлексия. Диян Стаматов - един от най-разпознаваемите гласове в българското образование и дългогодишен лидер с богат практически опит - предлага ценен поглед върху „клопките“ в педагогическата практика. В следващите редове той очертава десет критични грешки, които всеки учител трябва да разпознае и избягва, за да запази авторитета си и да превърне класната стая в пространство за споделен успех и взаимно уважение.

1. Липса на подготовка

Недостатъчната предварителна подготовка води до объркване, загуба на време и липса на ясна посока в учебния процес. Влизайте в часа с ясен план и конкретни цели.

2. Пренебрегване на индивидуалните различия между учениците

Предположението, че всички ученици учат по един и същи начин, води до слаби резултати. Ефективното преподаване изисква адаптиране към различните стилове на учене, темпо и потребности.

3. Прекалено говорене от страна на учителя

Преподаването не се изчерпва с лекции. Когато учителят говори прекалено много, учениците остават пасивни. Осигурявайте пространство за въпроси, дискусии и активно участие.

4. Непоследователност при прилагането на правилата

Непоследователното прилагане на правилата води до дисциплинарни проблеми и загуба на уважение. Учениците имат нужда от яснота, справедливост и постоянство.

5. Липса на изградени взаимоотношения с учениците

Фокусирането единствено върху учебното съдържание, без внимание към емоционалната връзка, затруднява процеса на обучение. Доверието и уважението са основа на успешната работа в клас.

6. Пренебрегване на оценяването и обратната връзка

Преподаването без редовна проверка на разбирането е неефективно. Навременната и конструктивна обратна връзка подпомага ученето и мотивацията на учениците.

7. Избягване на съвременните технологии

Отказът от използване на дигитални инструменти ограничава възможностите на преподаването. Технологиите могат да направят уроците по-достъпни, интересни и ангажиращи, но разбира се, когато се използват умерено.

8. Липса на самоанализ и професионална рефлексия

Когато учителят не анализира собствената си практика, развитието спира. Редовната рефлексия и търсенето на обратна връзка водят до по-добри резултати.

9. Пренебрегване на професионалното развитие

Застоят в професията е риск. Непрекъснатото учене и усъвършенстване на уменията са ключови за ефективното и съвременно преподаване.

10. Загуба на мотивация и страст към професията

Липсата на ентусиазъм се усеща веднага и се пренася върху учениците. Ангажираният и мотивиран учител създава вдъхновяваща учебна среда.

Да бъдеш учител не означава да бъдеш съвършен. Означава да бъдеш осъзнат, отговорен и готов да се развиваш. Учителят, който учи, се променя и вярва в смисъла на своята роля.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Заемки и чуждици: да говорим за разликата грамотно

Gramoten.bg — Wed, 07 Jan 2026 15:51:15 GMT

Но чужди думи равно ли е на чуждици? За повечето от носителите на българския език отговорът е еднозначен – ДА! Но така ли е в действителност, или неправилно използваме чужди думи и чуждици като синоними?
Чуждите думи са тези думи, които са навлезли или навлизат в българския език от други езици, например чадър, палачинка, математика, кастинг, кайт, лонгборд. Чадър, палачинка и математика обаче не се възприемат като чужди. Защо? Причината за това е, че тези думи отдавна са част от езика и от ежедневието ни за разлика от кастинг, кайт и лонгборд, които са по-нови и осезаемо се възприемат като чужди, а освен това за много от носителите на езика те са дразнещи и непонятни.
Навлизането на чужди думи в даден език обаче е естествено явление, което се наблюдава все по-често като резултат от глобализацията на света, в който живеем, и българският език не прави изключение. Трябва да си даваме сметка обаче, че чуждите думи, които навлизат в езика, от своя страна се делят на два типа – заемки и чуждици. Заемки са тези чужди думи, които вземаме, за да назовем нови понятия и явления от действителността, и за които нямаме думи в български, например помело, смути и смартфон. Чуждици пък са тези чужди думи, за които имаме вече думи в езика, например алтернатива (възможност), лайк (харесване), копирайт (авторско право).
И след като е ясно, че не може да се постави знак за равенство между чужди думи и чуждици, нека употребяваме тези термини правилно, като правим разграничение между тях.

в. „Аз-Буки“, бр. 7, 14-20 февруари 2019 г.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Сбогом на бавното четене: Превърнете ума си в суперкомпютър

Gramoten.bg — Thu, 01 Jan 2026 17:32:27 GMT

Няма време за дебели книги, целта е бързо извличане на информация.
Метачетенето представлява обучение, при което чрез различни упражнения се развива умение за бързо четене и способност за възприемане на голям процент от информацията. Метачетенето включва избиране на цел, преглед на книгата, фоточетене, въпроси и отговори, рисуване на мисловни карти. Традиционното четете е свързано с произнасяне на думите наум, което при метачетенето се избягва.
Метачетенето е полезно за учениците, понеже чрез него се повишава скоростта на четене и се улеснява усвояването на знания. Метачетенето е начин за себеусъвършенстване и за успешно кариерно развитие, защото способства за повишаване на креативността и постигане на свърхпродуктивност на съзнанието.
И макар че думата метачетене е нова, идеята за такова обучение е възникнала отдавна. В основата на метачетенето стоят принципите на сугестопедията – метод за ускорено обучение, разработен от българския професор д-р Георги Лозанов през 60-те и 70-те години на ХХ век и признат от ЮНЕСКО.
Освен това метачетенето напомня за старите методи като прелистване и четене по диагонал. При метачетенето се използва и народната мъдрост „Утрото е по-мъдро от вечерта“, която означава, че ако преспим, осъзнаваме информацията по-добре.
Дори това кратко представяне на метачетенето показва, че думите не само имат определено значение, което се записва в речниците, но и са свързани с идеи, които имат своя история.

в. „Аз-Буки“, бр. 9, 28 февруари – 6 март 2019 г.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Нейното име е Тили Смит. Тя доказала, че един училищен урок може да бъде границата между живота и смъртта

Gramoten.bg — Tue, 16 Dec 2025 14:13:27 GMT

На 26 декември 2004 година Тили се разхождала с родителите си по плажа Май Кхао на остров Пукет в Тайланд. Това била първата им съвместна чуждестранна екскурзия — коледен подарък.

Плажът бил прекрасен. Времето — идеално. Но нещо не било наред.

Тили забелязала, че морето се държи странно (плажът Май Кхао се намира на брега на Андаманско море, което е част от Индийския океан).

„Не беше спокойно, не се отдръпваше и не се връщаше, — спомня си по-късно тя. — То просто идваше все по-близо.“

Водата станала пенлива, „като пяна от бира“, — казва тя. „Тя сякаш съскаше.“

Всяко друго десетгодишно дете вероятно би се учудило. Но Тили със сигурност знаела точно какво означава това.

Само две седмици по-рано на урок по география в училище „Дейнс Хил“ в графство Съри техният учител Андрю Кърни показал на класа черно-бели кадри от цунами през 1946 година, което разрушило Хавайските острови. Той обяснил какви са признаците за наближаващо цунами: необичайно поведение на океана, рязко отстъпление на водата, пяна от мехурчета.

Точно тези признаци Тили видяла пред себе си.

Тя започнала да крещи на родителите си: „Идва цунами!“

Не ѝ повярвали. Нямало видими вълни. Небето било ясно. Плажът изглеждал спокоен.

Но Тили не се отказвала. Ставала все по-настоятелна и по-уплашена.

„Аз тръгвам, — казала тя. — Ще има цунами.“

Баща ѝ, Колин, чул тревогата в гласа ѝ и решил да се довери на дъщеря си.

Наблизо се оказал японец, който говорел английски. Той чул думата „цунами“ и си спомнил, че наскоро в новините са съобщили за земетресение в Суматра. „Мисля, че дъщеря ви е права“, казал той.

Колин незабавно уведомил персонала на хотела. Плажът започнал спешно да се евакуира.

Майката на Тили, Пени, била една от последните, които тръгнали. Тя трябвало да бяга — водата вече се движела към нея.

„Бягах, — спомня си тя, — и си мислех, че сега ще умра.“

Успели да се качат на втория етаж на хотела буквално няколко секунди преди вълната да удари.

А после дошло цунамито.

Високо около девет метра.

Всичко на плажа — шезлонги, палми, отломки — било отнесено в басейна и нататък. „Дори ако не се бяхте удавили, — казва по-късно Пени, — непременно щяхте да бъдете ударени от нещо.“

Цунамито в Индийския океан през 2004 г. отне живота на над 230 000 души в 14 страни. Цели плажове на Пукет били унищожени. Загинали хиляди хора.

Но на плажа Май Кхао не загинал нито един човек.

Защото едно десетгодишно момиче слушало внимателно в часа по география.

Тили е наречена „Ангелът на плажа“. Тя получава специалната награда „Томас Грей“ от Морското общество, обявена е за „Дете на годината“ от френско списание, изнася речи в ООН и се среща с Бил Клинтън.

Днес нейната история се изучава в училищата по целия свят като пример защо образованието по безопасност е жизненоважно.

Баща ѝ Колин все още мисли за това какво е можело да се случи онзи ден. „Ако не ни беше казала, просто щяхме да продължим разходката“, казва той. „Сигурен съм, че щяхме да загинем“.

Днес Тили е на 31 години. Живее в Лондон и се занимава с отдаване на яхти под наем.

И до днес тя казва, че дължи всичко на своя учител по география Андрю Кърни.

„Ако не беше г-н Кърни“, сподели тя в ООН, „най-вероятно щях да съм мъртва. И семейството ми също.“

Един урок. Един шанс. Стотици спасени животи.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Учителските заплати скачат в Бюджет 2026

Gramoten.bg — Tue, 09 Dec 2025 06:02:11 GMT

Вдигаме с 10% заплатите в образованието през 2026 година

Красимир Вълчев направи коментара пред журналисти в Пазарджик, където откри нови STEM центрове.

"Промените в образователната част на бюджета са минимални. Ще има 10-процентно увеличение на възнагражденията на неакадемичния и педагогическия персонал - това е новото в Бюджет 2026", заяви министър Вълчев.

Въпреки увеличението на заплатите, министърът предупреди за ограничения в капиталовите разходи. Държавата ще осигури финансиране само за вече стартирали проекти.

"Продължава изпълнението на старите инвестиционни програми, но за нови нямаме средства", поясни Вълчев. Той обаче уточни, че през следващата година ще стартират нови национални програми, които не изискват голям бюджетен ресурс.

По думите на просветния министър, образованието запазва дял от 4.8% от БВП в проектобюджета. Основната цел остава поддържането на учителските възнаграждения над средните за страната.

“Ако искаме да имаме добро образование, трябва заплатите на учителите да бъдат малко над средната заплата. Възнагражденията на учителите не са толкова високи, макар да се спекулира, че е така”, категоричен бе Красимир Вълчев.

Главна или малка буква? Различия между езиците и капаните в българския правопис

Gramoten.bg — Sat, 06 Dec 2025 10:17:37 GMT

В английския Title case във вестникарските заглавия пълнозначните думи се пишат с главна буква, а служебните – с малка. По сходен начин се изписват и названията на исторически епохи, имената на улици и организации: the American Revolutionary War, Cherry Street, American Center for Law and Justice. Във френски това правило се разпространява и върху произведенията на изкуството – La Cigale et la Fourmi (Щурецът и мравката). В сръбски с главна буква се изписват имената на националностите и така се разграничават муслиманин (вероизповедание) от Муслиманин – югославско название на бошняците. В немски с главна буква се пишат всички съществителни.
В българския език употребата на главни букви е по-ограничена. С главна буква се пишат собствените имена, но названията на месеците, националностите, дните на седмицата се смятат за нарицателни, затова се пишат с малка буква.
Имената на организации, учреждения, културни институции често се състоят от няколко думи. Българският правопис изисква само първата дума в тези съставни названия да е главна, а останалите – редовни: Българска телеграфна агенция, Организация на обединените нации.
През последните години се наблюдава тенденция в съставните имена на организации всяка дума да се изписва с главни букви, напр. Малък Куклен Театър. Това явление би могло да се обясни с механично копиране на английската практика. Но за разлика от английски у нас се среща изписване с главни букви и на служебните думи, напр. Комисия За Защита На Потребителите.
Такава безразборна употреба на главните букви е не просто нарушение на правописните норми на български. Тя е оскърбление за добрия вкус. И ако лошият вкус в облеклото често става причина за насмешки и шушукания, с „демократизацията“ на обществото неграмотното писане се шири, без да предизвиква големи пертурбации.

в. „Аз-Буки“, бр. 16, 18 – 23 април 2019 г.

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten