Всеки българин знае, че Апостолът на свободата Васил Левски е получил своето прозвище като участник в Първата българска легия през 1862 г. Прочут е неговият „левски скок“, достоен само за лъва. Възможно е в началото да е бил наричан Васил Левския скок, подобно на английския крал Ричард Лъвското сърце. Но защо левски, а не лъвски, както е в съвременния български език?
В старобългарския език думите са львъ, львьскъ, а малкият ер ь закономерно се развива в Е. Още в Супрасълския сборник от Х в. има форма левъ. Затова Паисий Хилендарски, Петър Берон, Христо Ботев използват прилагателното левски. А „левските знаци“ на челата на Ботевите четници в текста на „Радецки“ от Иван Вазов и до днес символизират смелостта на борците за свобода през Възраждането.
Изображение на царя на животните като знак за силата на българската държава и войни историците откриват още в скалния релеф „Мадарски конник“ от началото на VIII в. А в „Чаталарски надпис“ на хан Омуртаг от IX в. има сведения за колони с лъвове. Затова през Възраждането лъвът става символ на въстаниците и се вижда както на въстаническите униформи, така и на зелените знамена със златен лъв. Това е причината след Освобождението на България лъвът да присъства в герба ѝ, а на 4 юни 1880 г. българската парична единица да бъде наречена лев. Следователно лев и левски са обичайните форми през ХIХ в.
И все пак днес казваме лъв и лъвски. Този гласеж е резултат на развитието на малкия ер (ь) в балканските говори, в които ь понякога се развива в Е (дьнь>ден), а в други случаи съвпада с Ъ (тьмьнъ>тъмен, тьнъкъ>тънък). Тази двойственост в развоя на малкия ер преминава и в книжовния език, затова днес ние плащаме с левове, но говорим за хора с лъвска смелост.

в. „Аз-Буки“, брой 51-52, 2020 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Те обикновено се „лепят“ за съществителното име, като стесняват неговия обем и съдържание, напр. град Варна, чичо Петьо, булевард „България“.
Въпросът, който ще разгледаме тук, е в кои случаи собствените имена, употребени като приложения в съставни собствени имена или в словосъчетания, се пишат в кавички и в кои случаи са без кавички.
Според последния нормативен речник на българския език – Официален правописен речник на българския език (2012), когато собствено име е приложение в съставно собствено име (т.е. в собствено име, което се състои от две или повече думи) или в словосъчетание, то се пише в кавички (т. 104.3.1, т. 104.3.2.). Например при Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Оперативна програма „Околна среда“, които са съставни собствени имена, приложения са „Св. Климент Охридски“ и „Околна среда“ и затова те са в кавички. При хижа „Мусала“ и язовир „Искър“ съответно „Мусала“ и „Искър“ са собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетания.
Изключение от това правило представляват собствените имена на географски обекти, които макар и приложения в рамките на дадено словосъчетание се изписват без кавички, напр. връх Мусала, река Марица, езеро Сребърна, остров Света Анастасия и пр.
Именно поради тази причина, когато щурмуваме връх Мусала от хижа „Мусала“, името на върха се изписва без кавички за разлика от името на хижата.

в. „Аз-Буки“, бр. 1, 4 – 9 януари 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Навярно всеки форумен потребител се е натъквал на коментари като: Вчера пак оставих телефона си в сервиза и излишно казах, че си искам парите обратно. Сигурно сте се питали дали авторът не е имал намерение да употреби думата изрично, но е объркал съседни клавиши. По-вероятно е грешката да произтича от сходството в звуковия облик на наречията излишно и изрично, тъй като макар р и л да се намират в съседство при клавиатурната подредба по БДС, а ч и ш – при така наречената нова фонетична подредба, няма задоволително обяснение за едновременното объркване на р с л и на ч с ш.

Въпроси пораждат и причините за допускането на подобна грешка, тъй като близост в значенията на двете думи липсва. Посоченото в том 6 на академичния „Речник на българския език“ (РБЕ) значение на изрично гласи: „По неотменим, категоричен начин; безусловно.“ (РБЕ, т. 6: 625). В същия контекст може да се употребят категорично, безусловно. Що се отнася до излишно, в случая се има предвид първото му речниково значение: „Без необходимост, без нужда, без полза; безполезно, ненужно, напразно.“ (РБЕ, т. 6: 338). Още по-необясним става „казусът“ поради факта, че излишно се употребява достатъчно често и значението му би трябвало да е ясно за носителите на езика, а самите примери не оставят съмнение, че авторите имат предвид тъкмо значението на изрично. И тъй като двете думи нямат нищо общо в значението си и са образувани от различни корени (-лиш- и –рич-, което всъщност е коренът на глагола река със звукова промяна), единственото обяснение за грешката е сходството на звуковия им състав.

С допускането на тази грешка горните твърдения губят не само изричността си, но и в голяма степен – смисъла си. Ето защо разумният съвет е: проверявайте думите, за чието значение не сте сигурни. Разбира се, объркването на изрично с излишно би могло да е и сполучлива игра на думи… стига ефектът да е съзнателно търсен.

в. „Аз-Буки“, бр. 7, 13 – 19 февруари 2020 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Появата на новата официална валута у нас поставя въпроса за употребата на формите на думата, която я означава – евро. Съществителното име евро в българския език е от среден род според формални показатели – думата завършва на о. Така тя се съчетава с числителното име едно – едно евро.

Когато използваме думата евро в съчетание с числително име със стойност, по-голяма от едно обаче, възниква необходимостта от употреба на форма за множествено число.

Думата няма форма за множествено число, различна от евро.

Като имаме предвид тази особеност, следва да употребяваме формата евро след числителните имена: 20 евро, 500 евро, 10 хиляди евро. Това се отнася и за употребите в съчетание с думите много, колко, няколко и др.: много евро, колко евро, няколко евро. Следните изречения съдържат примери за употреба, с която се изразява множествено число:

Редовната цена на билета е 10 евро.

Не запомних колко евро струва това.

Формата евра, която е възможно да се чуе в разговорната реч, вероятно е възникнала по аналогия с други съществителни имена от среден род и начина, по който са образувани формите им за множествено число, например село – села, жито – жита. Тази форма обаче не е книжовна и следва да се изключи при общуване в публичната сфера.

За да знаем кои са правилните форми на думите, включително на думата евро, можем да правим справка в „Официалния правописен речник на българския език“ онлайн.

в. „Аз-Буки“

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Използва ли се думата хора с бройни числителни (напр. петима, двадесет), с числителни за приблизителност (напр. двама-трима), както и с местоимения за количество като няколко, колко?
Думата хора има само форма на множествено число и се използва като множествено число на човек. При изразяване на брой хора по-често се използва обаче думата души (също само в множествено число, бройна форма, и с ударение на у): един човек – двама души, няколко души, 100 души – много хора, хиляди хора. Среща се и колко хора, няколко хора, но не и двама хора, петима хора. Понякога може да се срещне и бройна форма на думата човек: 100 човека.
От друга страна, думата хора се среща и в съчетания като млади хора, стари хора, бедни хора. Тогава при комбиниране с числителни бройни по-често се използва хора или човека, но не души: 167 хиляди млади хора (по-рядко) 13 млади човека, 200 възрастни хора, 10 възрастни човека, няколко бедни хора. При други съчетания като хора с увреждания преобладава употребата на души след бройни числителни: 120 хиляди души с увреждания, (по-рядко) сто човека с увреждания или сто хиляди хора с увреждания. (Примерите са от заявки за търсене в интернет.)
Трябва да отбележим, че според Официалния правописен речник на българския език (изд. „Просвета“, София, 2012) думата човек, както и другите думи от мъжки род за лица, нямат бройна форма за множествено число и е неправилно да се използва двама човека. Употреби като двама млади човека са по-разговорни и трябва да се избягват в официалното общуване.
Като препоръка можем да обобщим, че след бройни числителни трябва да се използва думата души (167 000 души), а когато има прилагателно име след числителното, се допуска употребата на хора: десет млади хора.

в. „Аз-Буки“, бр. 3, 17 – 23 януари 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Правилното изписване обаче не е валчер, а ваучер.
Хората, които не говорят английски или не знаят произхода на думата, може погрешно да възприемат този изговор за правилен, защото при чуждите думи у в съчетание с предхождаща гласна а често може слухово да се обърка с л. Думата ваучер произлиза от английската дума voucher.
Други думи, при които се прави същата грешка, са алкцион вместо аукцион (произлиза от английски auction), алспух вместо ауспух (идва от немската дума Auspuff), галбица вместо гаубица (от немското Haubitze), както и при имена от чужд произход като Джеймс Балчер вместо Джеймс Баучер. Среща се и грешното алтизъм вместо аутизъм.
Трябва да се запомни, че думите ваучер, аукцион, гаубица, ауспух, аутизъм се пишат с -ау-, а не с -ал-. При колебание винаги можете да направите справка в Официалния правописен речник на българския език (изд. „Просвета“, София, 2012). Някои от новонавлизащите думи можете да замените и с вече утвърдени съответствия в българския език: ваучер може да се замени с талон, купон, а вместо аукцион можете да използвате думите търг, наддаване. За справки и откриване на синоними може да се допитате до БулНет (Българския уърднет), достъпен на адрес http://dcl.bas.bg/bulnet/.

в. „Аз-Буки“, бр. 4, 24 – 30 януари 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Отговорът е, че и двете са възможни, но зависи от функцията и значението им в изречението.
Затова е дума, която може да функционира като наречие или съюз със значение ‘по тази причина’: – Защо не остана? – Болеше ме глава, затова. (или Имах главоболие, затова си тръгнах.).
За това представлява съчетание от предлог и показателно местоимение: Минавам през развод и говоря често за това; Ще си платим за това, че унищожаваме природата; За това яке няма да дам и 10 лева. По същия начин можем да образуваме и съчетания като по това, на това, от това, преди това.
Накратко, за да решим дали трябва да напишем затова или за това, правим проста проверка – можем ли да заменим това с друга дума, или не можем? Ако можем, то тогава пишем съчетанието за това: говоря за това – говоря за развода; плащам за това – плащам за безразсъдството. Ако обаче се въвежда просто изречение в рамките на сложното, то тогава използваме съюза затова: Не трябва да се правят грешки, затова учим правилата.

в. „Аз-Буки“, бр. 6, 7-13 февруари 2019 г

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

В английския Title case във вестникарските заглавия пълнозначните думи се пишат с главна буква, а служебните – с малка. По сходен начин се изписват и названията на исторически епохи, имената на улици и организации: the American Revolutionary War, Cherry Street, American Center for Law and Justice. Във френски това правило се разпространява и върху произведенията на изкуството – La Cigale et la Fourmi (Щурецът и мравката). В сръбски с главна буква се изписват имената на националностите и така се разграничават муслиманин (вероизповедание) от Муслиманин – югославско название на бошняците. В немски с главна буква се пишат всички съществителни.
В българския език употребата на главни букви е по-ограничена. С главна буква се пишат собствените имена, но названията на месеците, националностите, дните на седмицата се смятат за нарицателни, затова се пишат с малка буква.
Имената на организации, учреждения, културни институции често се състоят от няколко думи. Българският правопис изисква само първата дума в тези съставни названия да е главна, а останалите – редовни: Българска телеграфна агенция, Организация на обединените нации.
През последните години се наблюдава тенденция в съставните имена на организации всяка дума да се изписва с главни букви, напр. Малък Куклен Театър. Това явление би могло да се обясни с механично копиране на английската практика. Но за разлика от английски у нас се среща изписване с главни букви и на служебните думи, напр. Комисия За Защита На Потребителите.
Такава безразборна употреба на главните букви е не просто нарушение на правописните норми на български. Тя е оскърбление за добрия вкус. И ако лошият вкус в облеклото често става причина за насмешки и шушукания, с „демократизацията“ на обществото неграмотното писане се шири, без да предизвиква големи пертурбации.

в. „Аз-Буки“, бр. 16, 18 – 23 април 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Речниците определят неговото значение по следния начин: „поради, по причина на, вследствие на (някакво благоприятно, добро условие)“ („Български тълковен речник“, 1994), „при посочване на положителен принос или роля на някого или нещо“ („Речник на българския език“, т. 1, 2001). В семантично отношение благодарение на има пресечни точки с други предлози, включващи се в причинно-следствени конструкции, като поради, по причина на, в резултат на, вследствие на, без обаче да се изравнява с тях. Чрез неговата употреба в общия смисъл на изказването се привнася семантичният елемент ‘постигане на положителен резултат, обусловен от някакво благоприятно, добро условие’ (срв. Състезателят извоюва победа благодарение на отличната си подготовка и некоректното *Състезателят загуби надпреварата благодарение на слабата си подготовка). За разлика от това предлозите заради, поради, по причина на, в резултат на, вследствие на може да се определят като неутрални, тъй като чрез тях би могло да се изрази постигане както на положителен, така и на отрицателен резултат (срв. Състезателят извоюва победа вследствие на отличната си подготовка и Състезателят загуби надпреварата вследствие на слабата си подготовка).
От казаното следва, че благодарение на има диференцирана употреба и е взаимозаменяем с други предлози за изразяване на причинно-следствени отношения само в определени случаи. Неуместно е използването му вместо поради, в резултат на, вследствие на например в текстове като:
Доходите на населението намаляха благодарение на кризата.
Вирусът се предава благодарение на лошата хигиена на засегнатите.
Отровите се натрупват в организма благодарение на некачествената храна.

в. „Аз-Буки“, бр. 20, 16 – 22 май 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Използваме го, когато искаме да привлечем вниманието на събеседника към нещо случило се. С видя ли понякога подчертаваме, че е станало както ние сме предвидили, а не както нашият събеседник си е мислил. Любопитното при този израз е замяната на едно от сетивата с друго, тоест събеседникът често пъти не вижда, а чува, усеща или разбира нещо. Ето три примера за употребата на видя ли.
– Кажи, моето момиче, ти ли бутна каната?
– Аз бях…
– Видя ли, Петре, тя е била!
В този пример говорещият използва видя ли, въпреки че събеседникът му всъщност чува какво се е случило.
– Онзи пуловер наистина не става за носене – боде нетърпимо.
– Видя ли! Казах ти да сложиш отдолу тениска.
В този пример говорещият използва видя ли, въпреки че събеседникът му всъщност усеща физически, че пуловерът боде.
– Проверих на техния сайт и наистина промоцията е била до сряда.
– Ами видя ли сега, аз колко пъти ти казвах да побързаш.
В този пример говорещият използва видя ли, въпреки че събеседникът му всъщност става наясно относно промоцията едва когато прочита за нея на интернет страницата.
Примерите доказват твърдението, че в случая с видя ли виждането като че ли „поема в себе си“ чуването, усещането, разбирането. Можем да кажем, че в българския език и култура в някои случаи изразът видя ли засяга не зрението, а други сетива.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Ето защо все по-често се наблюдават тенденциозни отклонения от правописните норми при изписването на някои лични имена.

Едно от правилата на съвременния български правопис, което понякога се нарушава при изписването на личните имена, засяга употребата на буквата я. Според Официалния правописен речник на българския език (2012 г.) употребата на буква я в началото на думата и след гласен звук служи за отбелязване на звукосъчетанието [йа], напр. ягода, Ябланица, коя, паяк, Боян, Сия.

Все по-често обаче вместо с буква я отделни имена се изписват със съчетанието йя – особено в крайна позиция след гласен звук, напр. Майя, Айя, Кайя, Райя вместо Мая, Ая, Кая, Рая. Тези неправилни употреби, при които се вмъква ненужна буква й, понякога са породени от чуждоезиково влияние, както в случая с популярното и в Русия име Майя (в руския език името се пише по този начин). Постепенно по аналогия този правопис се пренася и върху други традиционни, а и по-нови и нетипични имена. Друг вариант на изписване на я, който също противоречи на съвременния български правопис и чиято употреба зачестява в последно време, е съчетанието йа: Айа, Вайа, Майа, Фрейа вместо Ая, Вая, Мая, Фрея. Подобно грешно изписване се среща не само в края на името в позиция след гласен звук. Макар и по-рядко, то се среща и в началото на името, напр. Йакоб вместо Якоб.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Правилното изписване на съществителното е „комисиона“.

Официален правописен речник (2012), с. 330.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Когато става въпрос за малките парченца сух хляб, думата е крутон, изписвана с у (от фр. croûton). Думата не трява да се бърка с названието на растението кротон, изписвано с о.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Всъщност и двете думи са написани правилно. Грешката идва от това, че двете често се смятат за едно и също нещо. Или по-точно – думата химикал се употребява вместо химикалка.

Например вместо да кажем: „Подай ми една химикалка“, често казваме: „Пешо, подай ми един химикал“.

Пиша тази статия, защото грешката придоби масов характер и макар че се съмнявам един ден учените от Института за български език при БАН официално да обявят двете думи за дублетни, темата е важна. Защо? Защото те назовават различни неща.

• Химика̀лка – приспособление за писане.

• Химикàл – съществително от мъжки род, означаващо „вещество, получено по химически път и използвано в производството и практиката“. Например: Вредителите по растенията се унищожават чрез отровни химикали.

Ако тези думи се приемат за дублетни, ще изгубим възможността ясно да ги разграничаваме.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

В българския език съществуват наречия, които про­изхождат от стари падежни форми на съществителни, понякога слети с предлог: зиме, нощем, редом, гърбом, отръки. Едно от тези наречия е къщи, което е остаряла форма за дателен и местен падеж на съществително­то къща и функционира само в съчетание с предлози. Чрез изразите от типа: из къщи, до къщи, пред къщи, към къщи се означава, че нечий собствен дом е мяс­тото, където се извършва действието или към което е насочено движението, изразено чрез глагола в изре­чението: ходя из къщи, чакам те пред къщи, пътувам към къщи.

Прието е наречията, образувани с предлози, да се пишат слято: отгоре, напролет, отстрани, снощи. Из­разите с къщи обаче до голяма степен правят изключе­ние. Слято се пише само наречието вкъщи, образувано с предлога в. Въпреки че съвременният правопис из­исква да се пише вкъщи, в практиката често се среща неправилното „в къщи“. Трябва да се има предвид, че разделно писане е допустимо само когато предлогът е в разширената си форма и в конструкция с друг пред­лог: Не оставяй децата сами във и извън къщи.

В предходните периоди се препоръчва различно изписване на вкъщи. Така например в публикувания през 1933 г. правописен речник с автор Ст. Романски е кодифицирана формата вкъщи, докато изданието на същия речник от 1951 г. посочва като правилно изпис­ването „в къщи“. Днес правописът на думата е устано­вен и колебания при писането ѝ не би трябвало да има. Наречието вкъщи може да се съчетава с предлози: до вкъщи, за вкъщи, към вкъщи. Повечето от тези изра­зи се употребяват дублетно: може да се каже пътувам към вкъщи и пътувам към къщи. За други обаче това не е характерно, казва се само храна за вкъщи.

в. „Аз-буки“, бр. 7, 16 – 22. II. 2023 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Правилната форма на глагола е заимствам. Срв.: „Кундера вероятно заимства името на романа си от лекцията на Томас Ман Изкуството на романа от 1939 г.“.

Официален правописен речник (2012), с. 268.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Думата е заета от английски (foul) с първоначален правопис „фаул“, но впоследствие се утвърждава вариантът „фал“. Правилно е: „фал“.

Официален правописен речник (2012), с. 638.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Правилно е да се пише „лайстна“.

Официален правописен речник (2012), с. 350.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Правилно е думата да се напише с й: нейна. Местоимението неин се пише с и само в нечленуваната си форма за мъжки род – неин, а в останалите си форми се пише с й: нейния(т), нейна, нейно, нейни.

Официален правописен речник (2012), с. 409.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Правилно е фасонка. Думата е заета от немски, като първоначално е имала правопис фасунга, а впоследствие се установява с правопис фасонка.

Официален правописен речник (2012), с. 639.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten