Това състояние засвидетелства и Речникът на българския език, сравни: ЛЕТОПЍС м. и ЛЕТОПЍС, -та̀, мн. -и, ж. … Днес в славната летопис…; твоя героичен летопис… Макар че днес правилна е формата от мъжки род, любопитно е да изясним причината за варирането в рода. Изконно лексемата е принадлежала към склонитбен тип, обхващащ предимно имена от женски род, което проличава от руското лéтопись. С изпадането на краесловните ерове и затвърдяването на съгласните в български тя е преминала към имената от мъжки род и са се установили формите летописът, летописа, два летописа, летописи, подобно на думи като ръкопис, пътепис, послепис и др., които също са от мъжки род.
Летопис е славянска книжовна дума, която предава значенията на гръцките думи хронограф, хроника. Тя е сложна, с два корена от лѣто ‘година, време’ и пьсати ‘пиша’. Изразява средновековната представа за историята като низ от минали събития, започващи от сътворението на света, чрез които се осъзнава философията на битието, ролята на народите и владетелите. В старобългарски синоним е думата лѣтописьць, която освен ‘книжовник, който пише за историята; историограф’, назовава и самото историческо съчинение или ръкопис, отразили хрониката за дадени събития; кратка история.
Във време на засилен интерес към историята нека припомним, че на образованите книжовници от миналото и техните трудове дължим запазването на българската културна традиция през вековете.

в. „Аз-Буки“, бр. 17, 24 април – 8 май 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Кирилицата е втората българска и славянска азбука след глаголицата. Кирилицата възниква в края на IX – началото на X в. в пределите на Първото българско царство. Названието на новата графична система произхожда от монашеското име Кирил на Константин Философ. Допуска се, че отначало това название се е отнасяло за глаголицата, тъй като именно тази азбука е сътворил той. Думата кирилица се документира писмено едва от XV в., но едно от свидетелствата възпроизвежда незапазена в оригинал приписка от 1047 г. В нея се говори за кириловица, където суфикс -ов означава принадлежност (от личното име Кирил), а суфикс -ица служи за образуване на съществително нарицателно. Според някои учени впоследствие названието е пренесено върху кирилицата, а според други е изобретено специално за нея в памет на св. Кирил и в знак на приемственост и почит към безсмъртното му дело. В Старобългарския речник такава дума няма. Книжовниците възприемат израза писмена словэньская като обобщаващ; за тях двете азбуки са в единство, а не в противоборство.
Кирилските букви не са се появили на празно място, а са усвоили наследството на глаголицата. Без глаголица нямаше да има кирилица. Названието кирилица потвърждава думите на Черноризец Храбър в съчинението „За буквите“, че докато гръцките книжовници не знаят кой им е създал буквите и превел книгите, славянските азбукарчета пазят спомена, че „славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал“.
Кирилицата е резултат от Кирило-Методиевото дело и е основата на развитието на българския книжовен език от миналото до съвременността.

в. „Аз-Буки“, бр. 21, 23 – 29 май 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Думата кубинка в съвременния български език освен основното си значение ‘жена от Куба’ има и допълнително – ‘всяка от чифт високи до средата на прасеца полеви обувки с език и връзки, които се прекарват през капси и канджи, като осигуряват плътно прилепване към крака’ (вж. БулНет – ресурс на Института за български език).

Механизмът на поява на второто значение не буди съмнение в свързващия компонент, а именно – Куба. Следва да се уточни обаче, че реално не става дума за доказан кубински произход на предмета, а по-скоро за това как в българската лингвокултура този предмет се свързва с определена територия. Има основания да се смята, че историята на военните обувки кубинки е свързана с армията на САЩ от времето на Първата световна война, а след Втората световна война – и с други армии. Оказва се, че у нас „запознанството с феномена“ датира от времето, когато тези обувки са забелязани и оценени като част от униформата на военните в Куба, а появата на названието им в езика ни регистрира именно „кубинската връзка“. По идеологически причини обувките не са получили названието си според реалния им американски произход, въпреки че той вероятно е бил известен. (В България през периода 1945 – 1989 г. обувките, познати в „родината“ си като WWI US Army M1918 trench boots или Pershing trench boots, не са имали шанса да получат име от типа американки или пършинги, тъй като са били свързани с тогавашния заклет враг САЩ.)

Кубинките отдавна са с променен външен вид и предназначение: носят се най-вече от цивилни, имат най-различни цветове, дори варианти от плат. Непроменени остават може би две характеристики – височината над глезена и връзките. А думата кубинки (рядко ед. ч. кубинка) е развила и едно допълнително, по-обобщено значение – ‘чифт обувки за спорт или за ежедневна употреба, високи над глезена и с връзки’.

в. „Аз-буки“, бр. 29, 18 – 24 юли 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Изразът е широко познат и употребяван в ежедневието ни, но повечето от нас не знаят как се е появил. Историята на поздрава води началото си от разпространения главно в Западна България празник, посветен на определен светец покровител на всяко семейство. Празникът е познат с името светец или светъц, стопанин, курбан и е първообраз на съвременния имен ден. Среща се също в някои от съседните балкански страни. В Сърбия той се празнува и днес и се нарича слава. Познат е при власите под името свинтул. В деня на светеца се събира цялото семейство и се приготвя специална празнична трапеза. Следващият ден се нарича патерица, тъй като според народното вярване в дома е останала тоягата (патерицата), с която се е подпирал светецът покровител. По този повод отново се устройва угощение, макар и по-скромно. От този обичай е останал изразът, който днес употребяваме – на патерица или на патерици, т.е. ‘на другия ден, непосредствено след имения ден на някого’.

в. „Аз-буки“, бр. 34, 22 – 28 август 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Семейната атмосфера на родолюбие и патриотизъм, в която израства Константин Везенков, оказва влияние на по-нататъшния му живот.  Брат му Стоян Везенков е известен деец на църковно-националните и културно-просветните борби в този край.  Бъдещият лекар учи в Цариградското българско училище, където преподаването е устроено на съвременни начала от българския духовник и книжовник Партений Зографски. Усърдието  на младия Константин попада в полезрението на Партений, който използвайки контактите си с Александър Рачински от Киев, успява да осигури държавна издръжка за довършване на гимназиалното му образование  в Русия. През 1870 г. Везенков успява да завърши Медицинския факултет на Московския университет и от януари 1872 г. започва държавна работа като лекар в околийския  град Верея, Московска област.

Името на д-р Константин Везенков попада в документите, свързани със създаването на Българското опълчение, далеч преди обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. Още през ноември 1876 г., Везенков е сред групата български лекари – руски възпитаници, посочени поименно от ген. Столетов в рапорт до ген. Непокойчицки, който при подготовката на войната е назначен за началник на Полевия щаб на Действащата дунавска руска армия. През април 1877 г. със заповед на ген. Столетов  са назначени командирите на роти, младшите офицери и лекарите в Българското опълчение. На Константин Везенков се пада честта да бъде лекар на III опълченска дружина.

За приемането и обмундирването на опълченците се учредяват две комисии. Първоначално комисията за приемането на доброволците се председателства от полковник Д. Н. Корсаков, впоследствие е оглавена от И. С. Иванов, а за нейни членове са назначени майор П. Миних и д-р Константин Везенков.
Следват епичните сражения на Българското опълчение при Стара Загора, Шипка и Шейново, останали в българската история като символ на най-високите воински добродетели. В тези дни на масов героизъм и саможертва с най-голяма сила се откроява всеотдайността и смелостта на д-р Константин Везенков при изпълнението на лекарските му задължения.   

В боя при Стара Загора той неуморно обслужва ранените под неприятелските изстрели. От неговата помощ обаче се възползват само част от опълченците, ранени в началото на боя, останалите са заловени и избити. Тази съдба за малко да сполети и самия него, тъй като увлечен в работата си да изважда куршуми, шрапнели и  превързва рани, той не  забелязва приближаващите на 150 -200 метра в тил турски войници. В последния момент яхва коня си и успява да се спаси от смъртта.

В критичните дни по време на отбраната Шипка, д-р Везенков забравяйки, че е лекар, събира леко ранените от превързочния пункт, за да ги поведе в контраатака. На упрека на корпусния лекар, че трябва да обслужва ранените, той възразява: „Най-святата обязаност на всеки честен патриот е да спаси един цял народ от смърт и позор….”. За храбростта на д-р Везенков красноречиво говори и фактът, че не се поколебава сам на кон да премине по непрекъснато обстрелвано трасе, за да занесе важно съобщение на предните позиции.

След падането на Плевен на 10 декември 1877 г., стремителното напредване на руските войски към Одрин и Цариград се развива при сложни и рисковани обстоятелства. От една страна е налице пълна демобилизация и паническо отстъпление на противниковите сили на юг от Балкана, от друга е обезпокоителната обстановка на левия фланг -  четириъгълникът от крепости Варна – Шумен – Русе – Силистра. Тук е съсредоточена 80 – 100 хилядна турска армия, много добре въоръжена и снабдена с огромно количество боеприпаси. Отделно в района на Ески Джумая (Търговище), Осман пазар (Омуртаг), Котел и подножието на Балкана, турците разполагат с още 35 000 души. Застрашителното присъствие на такава бойна сила в тила на настъпващата към столицата на Османската империя руска армия става особено опасно в края на 1877 г., когато турските войски в района активизират действията си. Боевете постепенно обхващат и Котленския край, където преминават последните бойни дни на Българското опълчение.
Край с. Кадър факлии, Котленско, е последното сражение, в което участва д-р Везенков.

„Подире ми юнаци!”  - С тези думи на 22 януари 1878 г. безстрашният лекар повежда конницата в нова атака срещу башибозуците. Когато атакуващите достигат врага, единнеприятелски куршум в гърдитесваля д-р Везенков от коня. Поведената от него атака завършва успешно, но раната му е смъртоносна. Откаран е в близкото с. Медвен, а след това в Котел. Като лекар Везенков осъзнава, че раната му е неизлечима, но въпреки това не пада духом.  
През пролетта на 1878 г. е изпратен в Русия, където известно време е на лечение в Киевската военна болница, а по-късно в Одеса. Везенков наистина дочаква радостта на българския народ от Санстефанския мир, а също така и огорчението му от Берлинския договор. Последните месеци от своя живот д-р Константин Везенков прекарва в град Феодосия, където вследствие на смъртоносната рана умира в края на 1878 г.

За доблестното си държание в боя при Стара Загора, със заповед на Действащата армия, д-р Везенков  е награден с ордена Св. Ана, III ст. с мечове. За неговите подвизи при отбраната на Шипка е награден с ордена Св. Станислав, II ст. с мечове. В наградния му лист от  1 септември 1878 г. е отбелязан и сребърен медал в памет на войната 1877-1878 г. и за отбраната на Шипка, а за участието му в боя при селата Садово и Кадър факлии е представен за ордена Св. Владимир, IV степен.
          
Историкът на трета опълченска дружина С. И. Кисов пише: ,,Д-р Везенков беше объркал кариерата си. Той трябваше офицер да бъде, тъй като в храбростта и самоотвержеността си не отстъпваше и на най-храбрия войн: той не изпущаше  случая рамо до рамо с войниците, с гола в ръката шашка,  безстрашно да се хвърли върху противника”.

През 1934 г. с. Кадър факлии, което на турски означава Светлото село, е преименувано на Везенково. В центъра на с. Везенково, община Сунгурларе, област Бургас, има бюст паметник на д-р Константин Везенков, изработен от мрамор и дялан камък с надпис: „Д-р Константин Везенков 1848 -1878”. На лобното място на героя, на разклона за селото е поставен паметник с паметна плоча, която гласи:„На това място бе смъртно ранен д-р Везенков”.
Не увяхват цветята на признателност пред паметта на медиците, участвали в Руско-турската война 1877-1878 г. Навършването на 176 г. от смъртта на д-р Константин Везенков е повод отново да напомним за достойния живот на един родолюбив българин.

Домашни думи. Домашните думи в българския език са славянски, прабългарски и тракийски.

Славянски думи. Българския език е наследил от праславянския значително количество думи, които образуват най-съществената част…

Read more