Но чужди думи равно ли е на чуждици? За повечето от носителите на българския език отговорът е еднозначен – ДА! Но така ли е в действителност, или неправилно използваме чужди думи и чуждици като синоними?
Чуждите думи са тези думи, които са навлезли или навлизат в българския език от други езици, например чадър, палачинка, математика, кастинг, кайт, лонгборд. Чадър, палачинка и математика обаче не се възприемат като чужди. Защо? Причината за това е, че тези думи отдавна са част от езика и от ежедневието ни за разлика от кастинг, кайт и лонгборд, които са по-нови и осезаемо се възприемат като чужди, а освен това за много от носителите на езика те са дразнещи и непонятни.
Навлизането на чужди думи в даден език обаче е естествено явление, което се наблюдава все по-често като резултат от глобализацията на света, в който живеем, и българският език не прави изключение. Трябва да си даваме сметка обаче, че чуждите думи, които навлизат в езика, от своя страна се делят на два типа – заемки и чуждици. Заемки са тези чужди думи, които вземаме, за да назовем нови понятия и явления от действителността, и за които нямаме думи в български, например помело, смути и смартфон. Чуждици пък са тези чужди думи, за които имаме вече думи в езика, например алтернатива (възможност), лайк (харесване), копирайт (авторско право).
И след като е ясно, че не може да се постави знак за равенство между чужди думи и чуждици, нека употребяваме тези термини правилно, като правим разграничение между тях.

в. „Аз-Буки“, бр. 7, 14-20 февруари 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Заемането на чужди по произход лични имена предполага, че те трябва да бъдат адаптирани към нормите на българския език, за да не предизвикват объркване и неразбиране. Не така обаче стоят нещата на практика. Системните наблюдения над имената на новородените деца у нас показват, че нерядко родителите предпочитат да изписват имената, избрали за своите деца, без да се съобразяват с правописните норми на съвременния български език. Едно набиващо се на очи явление е тенденциозното удвояване на съгласни звукове, напр. Данна, Иванна, Йоанна, Изабелла, Савелла, Ирра, Емма, Еммануела, Саввас, Аннабел.
Според Официалния правописен речник на българския език (2012) в съвременния правопис удвояването на съгласни се ограничава до няколко конкретни случая, описани в точка 16. Двойни съгласни се допускат и при някои имена от чужд произход като Анна, Аллах. При предаване на чужди имена двойни съгласни се пишат само в случаите, когато служат за отбелязване на два еднакви звука при свързването на две морфеми, както и при имената, установени по традиция (т. 27.3). Посочените по-горе примери обаче показват една разрастваща се тенденция, при която напълно без основание заети от чужди езици имена се изписват на български с удвоени съгласни: Стелла, Изабелла, Маттео, Аннабела, като се стига и до куриозни случаи: Аннабелла, Мартинн. Още по-необяснима е появата на удвоени съгласни в традиционни български имена като Иванна, Илинна, Инна, Асенна, Даринна, Марианна.

в. „Аз-Буки“, бр. 19, 9 – 15 май 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Изричаме я при раздяла с близък човек или с нещо скъпо за нас, която е за продължително време или завинаги. Малко хора обаче знаят какъв е произходът на тази дума. Тя е възникнала чрез сливане на двете съставки на предложното съчетание с богом. Това съчетание се среща в редица текстове от времето на Възраждането – в произведенията на Д. Войников, Кр. Пишурка и др., а също и в периодични издания като „Нова България“, „Летоструй“ и „Читалище“.

Съчетанието с богом и думата сбогом се срещат в няколко остарели израза, използвани през Възраждането, в които се е съхранил първоначалният им смисъл. Това са изразите Иди (си) с богом / сбогом и Върви с богом / сбогом (‘Благопожелание при раздяла, изричано при заминаване на някого от този, който остава на същото място’), а също и изразът Оставай / остани (си) с богом / сбогом (‘Благопожелание при раздяла, изричано на тръгване от този, който заминава’). В тези изрази ясно проличава смисълът на предложното съчетание с богом. Както се сочи в Българския етимологичен речник (т. VI, 2002, АИ „Проф. М. Дринов“, с. 529), този смисъл е ‘Бог да ви пази (закриля)’, като съчетанието е възникнало чрез елипса от първоначалния израз ‘Вървете (идете) заедно с Бога’.

Историята на поява на думата сбогом и на изходното за нея съчетание с богом свидетелства за забравения вече дълбок смисъл, вложен първоначално в тях. Този смисъл е свързан с пожеланието към този, с когото се разделяме, да върви по своя път с Божията подкрепа и помощ.

в. „Аз-буки“, бр. 36, 4 –11 септември 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Отговорът се крие във владеенето на езиковите правила. Чрез тях подсъзнателно групираме думите според общи принципи на формообразуване или на близост в значенията. Тези принципи прилагаме по аналогия върху всяка нова за нас дума.

На какво тогава се дължат грешните форми за число като: В панаирните студиота (вм. студия) броколът (вм. броколите) струва 5 лв., а картофът (вм. картофите) е 2 лв. килограма. Отговорът e в нашите представи, според които решаваме кои правила за формообразуване да приложим.

От една страна, използването на множествено число в езика е свързано с групиране на думи с еднакъв завършек (ведро, студио), което определя избора на окончание (-а, -ата). От друга страна, употребата на число показва дали възприемаме назованите от нас неща като единици, единства или множества.

Някои съществителни означават множество, неделимо в представите ни на единици (хора, очила), и затова нямат форми за единствено число. Такова съществително е броколи, което е с италиански произход и означава множество цъфтящи върхове на зелето. Други съществителни означават единства – вещества, продукти или абстрактни същности (ориз, чесън, въздух, бъдеще), които според съзнанието ни не се делят и нямат форми за множествено число.

Приписването на дадена дума в една или в друга група се корени в начина, по който мислим за нещата, според ситуациите, в които ги прилагаме. Така по време на пазаруване може да чуете: Картофът е само 4 лв. килограма, но в текст от областта на кулинарията няма да срещнете: В гозбата има картоф с месо.

Метаморфозите на формите в речта ни са огледало на нашите знания и представи. Съчетанието на езиковата интуиция с надеждна справка е ключ към правилния изказ.

в. „Аз-буки“, бр. 41, 10 – 16 октомври 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Той е наследник на старобългарския глагол сърэсти, сър­?© (св. в.) ‘срещна, видя някого, който идва срещу мен; посрещна, изляза насреща’, който пък е продължител на праславянския *sъr?sti, *sъr?tj?. Глаголът е образуван на праславянска почва с представката *sъ- от първичeн глагол *-r?sti (с корен *r?t-), който обаче днес не е запазен в българския език.

От същия корен *r?t-, но с помощта на представката *ob-, е образуван глаголът *ob-r?tati, *ob-r?taj?, чийто продължител е старобългарският глагол обр?тати, обрэта“ (несв. в.) ‘намирам нещо, което търся; натъквам се на нещо; установявам, констатирам’. Сродни на него са старобългарски думи като обр?тел? ‘изобретение, творение’, обр?тате6? ‘магьосник’, обр?тельникъ ‘изобретател (на зло), създател, подстрекател’, обрэтень ‘намиране на мощи на светци; постигане, получаване; прен. създаване, възникване’ и др. От старобългарския глагол обр?тати с помощта на още една представка е образуван и глаголът изобрэтати, изобрэта“ със значение ‘измислям, изнамирам’. Този старобългарски глагол чрез църковнославянския език е проникнал в руския език, откъдето вероятно по-късно се е върнал обратно в днешния български книжовен език.

И така, глаголите срещам и изобретявам са свързани по произход, макар че за съвременните носители на езика връзката между тях е непрозрачна. От същия древен корен са образувани и други достигнали до днес думи като названието на църковния празник Сретение (Господне), собствените имена Обретен, Обрятко и др.

в. „Аз-буки“, бр. 42, 17 – 23 октомври 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

В съвременния български език той се употребява предимно в това словосъчетание, което означава ’натрупвам дърва и други горивни материали и ги запалвам’. В диалектите са запазени и други значения на кладà, като ’поставям, слагам нещо някъде’ (с диалектни варианти на глагола клàвам, клàам), ’събирам, подреждам, трупам нещо (снопи, трева, сено)’, ’правя, устройвам нещо’ (напр. кладà седянка), ’гоя, угоявам’ (сравни накладà се, наклàждам се ’напълнявам, затлъстявам’), а словосъчетанието кладà име означава ’кръщавам, давам име’.

Глаголът с всички тези значения е продължител на древния праславянски глагол *klÂsti, *klÂd¹ ’слагам да легне, полагам’. Праславянският глагол, а следователно и българското кладà, са сродни с литовското klóti ’постилам, покривам’, с латвийското klât ’покривам’, с нем. laden ’товаря, струпвам’ и с англосаксонското hladan със същото значение, чийто продължител пък е съвременният английски глагол lade ’товаря, натоварвам, отрупвам’.

От българския език думата е заета в румънски, където a clădí означава ’строя, построявам, градя; трупам, слагам на куп, правя грамада’, а според проф. Беньо Цонев – и в унгарски, където думите kalangya, halongya имат значение ’копа снопи’.

Производни от глагола кладà в днешния български език са диалектното клад ’купчина еднородни предмети’, както и общоупотребими думи като клàда, склад и др. Праславянският корен *klÂd- се открива и в думата доклàд, но в български тя е заета от руски език.

в. „Аз-буки“, брой 45, 7 – 13. XI. 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

В говорите на различни български градове се употребяват специални думи, използвани като обръщение към мъж събеседник, в разговор или за трето лице. Такива думи със силна емоционална окраска са например кòпеле в София, мàйна в Пловдив и др. Съответно жителите на градовете са наричани по наименованието: софиянци са кòпелета, пловдивчани – мàйни, и т.н. Названията се употребяват и в речта на учениците в съответните градове. Думата кòпеле доскоро бе с широка употреба в софийския ученически говор със значения ’момче’, ’глупав, наивен’, ’несръчен’. Днес тя се измества от обръщенията брат, братлè, бàте, но все още се употребява. Все пак доколко употребата ѝ е безпроблемна?

Преди време, в разговор, възрастен родопчанин сподели, че като ходил до София, по работа, употребявайки думи от родния си говор, си навлякъл неприятности. И спомена за думата кòпеле. Това станало, като попитал събеседника си на колко години е неговото кòпеле, т.е. синът му. Запитаният много се ядосал, че наричат сина му кòпеле, тъй като употребявал в речта си думата с разпространеното общобългарско значение ’извънбрачен син’. От какво се получило недоразумението? В родопските говори, както и в говори от Западна Тракия (днес в Гърция) и в Банат (днес в Румъния), думата кòпеле се употребява със значение ’момче, момък’, а също ’син’. Но в голяма част от останалите български говори тя е със значение ’извънбрачно дете’.

За разлика от много думи, употребявани в ученическия говор, които са от чужд произход, думата кòпеле е от домашен, български произход. В облик копелъ и със значение ’незаконно родено дете, момче’ тя се открива в Слепченския апостол – среднобългарски писмен паметник от XII век. Но е факт употребата ѝ в някои български говори със значения ’момче, момък’, ’син’. Така че трябва да внимаваме при употребата на диалектни думи, които са характерни и за ученическия говор, за да не си навличаме неприятности при използването им.

в. „Аз-буки“, бр. 47, 21 – 27 ноември 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Нека още веднъж да припомним, че е необходимо в бъдеще в правописните и правоговорните справочници при отбелязването на формите за повелително наклонение на префигирани глаголи на -оя̀ (= ойъ̀) като запоя̀, изброя̀, издоя̀, надстроя̀, наслоя̀, откроя̀, преброя̀, престоя̀, разкроя̀, упоя̀, успокоя̀, устоя̀, устроя̀ и други сродни на тях наред с посочвани…

Read more

Много важно е, освен да познаваме правописа на българския език, да спазваме и правоговорните правила. Неправилно поставеното ударение може да промени смисъла на казаното. За съжаление, и в медиите може да се чуят изречения като: Кметът беше увèрен от строителите, че ремонтът ще приключи в срок. Значенията, посочени в многотомния Речник на българския език (БАН), за прилагателното увèрен са: ‘който твърдо вярва в нещо; убеден’, ‘който изразява твърда вяра, убеденост’ и ‘който не се смущава, не се колебае; твърд, сигурен’. В цитираното изречение правилно е ударението да се постави върху крайната сричка – уверèн, тъй като става дума за страдателно причастие от глагола уверя със значение ‘убедя някого в нещо’. В случая строителите са убедили кмета, че ремонтът ще приключи навреме, той е бил уверèн от тях в успешния край.

В българския език съществуват и други думи, които имат еднаква звукова форма, но мястото на ударението определя различното им значение. Например: 1. прилагателните блàжен ‘за храна, ястие от животински произход – мазен’ (През пости не се ядат блàжни храни; Блàжна баница) и блажèн ‘щастлив, честит’ (Блажèни са вярващите), ‘свят, пречист – епитет, даван на светии’ (Папа Франциск ще го обяви за блажèн); 2. рòден – прилагателно със значения ‘който е в кръвно родство с някого’ (рòден баща, рòдни братя) и ‘който се отнася до родината, народа, дома на някого’ (рòден език, рòден дом, рòден край) и родèн –страдателно причастие от глагола родя (Родèн е на Великден); 3. срòден ‘сходен, подобен, близък’ (срòдни думи, срòдни души) и сродèн страдателно причастие от глагола сродя –‘чрез женитба правя някой да стане роднина на друг’ (Двете семейства са сродèни чрез брака на децата си) и др.

в. „Аз-буки“, бр. 6, 11 – 17. II. 2021 г.

Подкрепете образователната кауза на ГРАМОТЕН.БГ, като се абонирате за нашия сайт. Вашият абонамент не само ни помага да продължим да развиваме платформата, но и ви предоставя достъп до професионално подготвени тестове, съобразени с всички изисквания, които ще подпомогнат зрелостниците от 4., 7., 10. и 12. клас в тяхната подготовка през тази учебна година. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

В изречението Той изкара болестта накрак е употребено наречието накрак, затова изписването е слято. Наречието накрак е образувано от предлог и съществително име. Използваното съществително име не може да се променя граматически, което означава, че не образува словосъчетание, а е съставна част на сложно наречие. Срв. и: наум, накуп, отстрани, докрай, подред, начело, следобед. Когато съчетанието от предлог и съществително име не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. В този случай съществителното може да се променя граматически. Например: Това пък въобще не ми дойде на ум (на ума); Пий лекарството след обед (след обеда), не след вечеря. Но: Не чети наум, а на глас; Това се случи следобед, не сутринта (т.е. по това време на деня).

Подкрепете каузата на ГРАМОТЕН.БГ, като се абонирате за нашия сайт. Вашият абонамент не само ни помага да продължим да развиваме платформата, но и ви предоставя достъп до професионално подготвени тестове, съобразени с всички изисквания, които ще подпомогнат зрелостниците от 4., 7., 10. и 12. клас в тяхната подготовка през тази учебна година. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/gift

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut) revolut.me/gramoten

Притежателните местоимения в трето лице (ед. и мн. ч.) при подлог също в трето лице (пак в ед. или мн. ч.) указват, че изразеното с прякото или с непрякото допълнение не е притежание на подлога. Ето защо горните изречения са правилни граматично само ако предметите и лицата, изразени синтактично с допълненията, са притежание на човек или хора, различни от лицето/лицата, които са подлог на изречението. В противен случай, т.е. ако дадените предмети или лица принадлежат на подлога, налице е и граматична, и смислова грешка, която се отстранява с употребата на формите (пълна или кратка) на възвратно-притежателното местоимение свой: Иван се срещна с приятелката си, Тя дойде с мъжа си, Мария кара своята кола, Те продадоха своите имоти.
Примери като Тя се обажда по нейния си телефон, Той харчи неговите си пари и под. са характерни за разговорната реч и с тях се отстранява неяснотата (двусмислието) за чии предмети или лица става въпрос. Пак в този вид реч може да се срещне и удвояване на възвратно-притежателното местоимение: Момиченцето взе своите си кукли.
При подлог в първо или второ лице (ед. или мн. ч.) пълните форми на възвратно-притежателното и на „обикновеното“ притежателно местоимение са равностойни: Обичам своите родители и Обичам моите родители, Даваш ли ми своята книга? и Даваш ли ми твоята книга?, Често ли влизате в своите профили? и Често ли влизате във вашите профили? При кратките местоименни форми обаче няма възможност за избор, тъй като книжовни са само формите на възвратно-притежателното местоимение: Ще ремонтирам вилата си (а не вилата ми), Изчакай таксито си (а не таксито ти), Ние бяхме там с децата си (а не с децата ни).

в. „Аз Буки“, бр. 4, 26 януари – 1 февруари 2017 г.

Подкрепете каузата на ГРАМОТЕН.БГ, като се абонирате за нашия сайт. Вашият абонамент не само ни помага да продължим да развиваме платформата, но и ви предоставя достъп до професионално подготвени тестове, съобразени с всички изисквания, които ще подпомогнат зрелостниците от 4., 7., 10. и 12. клас в тяхната подготовка през тази учебна година. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/gift

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut) revolut.me/gramoten

Сигурно ви се е случвало да се запитате как да напишете – с пълен или с кратък член – име от мъжки род, завършващо на съгласна, което е прозвище или прякор. Има ли грешка в изречения като Тук е роден Апостолът на свободата и Апостола на свободата организира освободителното движение? Отговорът е положителен и, може би изненадващо за някого, грешката е само в първото изречение. Защо? Тъй като използваното словосъчетание Апостола на свободата е прозвище, такива имена, както и прякорите, се употребяват с кратък член независимо от синтактичната им роля в изречението. Същото се отнася и за Дякона – другото прозвище на Васил Левски. Обръщам внимание, че ако вместо прозвището беше употребено например съществителното революционер, пак би имало грешка, но тя би била във второто изречение, където посоченото съществително, както в първото изречение, трябва да бъде с пълен член.
Това е обяснението защо въпреки позицията на подлог в изреченията прозвищата Щастливеца (Алеко Константинов) и Майстора (Владимир Димитров) се пишат с кратък член: Щастливеца е ненадминат писател и публицист, а Майстора – един от най-големите български художници.
Произведенията на Вазов, Йовков, Елин Пелин и особено на Чудомир изобилстват с герои, чиито имена са прозвища или прякори. Как трябва да се членуват тези имена? Пак както вече коментираните случаи – с кратък член. Така че без значение, че са подлози, имената Колчо Слепеца, Петър Моканина, Лазар Дъбака, Боне Крайненеца, Нено Сенегалеца винаги пишете с кратък член.
Ако сте се колебали или сте поставяли при такива имена в подложна (или дори във всяка) позиция пълен вместо кратък определителен член, не сте единствените. Това се среща и в печатни издания. Би трябвало обаче всички подобни случаи да се уеднаквят.

в. „Аз-буки“, бр. 22, 1 – 7 юни 2017 г.

Подкрепете каузата на ГРАМОТЕН.БГ, като се абонирате за нашия сайт. Вашият абонамент не само ни помага да продължим да развиваме платформата, но и ви предоставя достъп до професионално подготвени тестове, съобразени с всички изисквания, които ще подпомогнат зрелостниците от 4., 7., 10. и 12. клас в тяхната подготовка през тази учебна година. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/gift

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut) revolut.me/gramoten

Възможно ли е прехвърлянето на пари в евро по сметка в лева?
Избирате най-подходящия за Вас начин на разплащане в лева по банков път.
Особеното в тези случаи е употребата на бройна форма на съществителното лев. Коректна ли е тази употреба?
Нека припомним правилото. Бройна форма за множествено число имат съществителните от мъжки род, които означават нелица. Тази форма се употребява при съчетание на съществителното с числителни бройни (като пет, десет, сто), както и с думи като колко, няколко, толкова. Така че правилно е да се каже сто лева, няколко лева. Грешки от типа пет левове, няколко левове на практика не се допускат. Нарушение на правилото обаче е употребата на бройна форма на съществителните в съчетания, в които липсва числително бройно име или дума като колко, няколко, толкова. Точно такъв е случаят с приведените по-горе примери. Правилно е да се каже сметка в левове, разплащане в левове. Интересно е, че грешка се допуска само при употребата на съществителното лев, но не и на други съществителни от мъжки род, означаващи национална валута. Едва ли някой би употребил например изрази като сметка (или разплащане) в долара/франка/форинта.
Затруднение може да породи също употребата на съществителните от типа лев, долар, франк в съчетание с думите хùляда, милион, милиард. Кое е правилно: сделка за хиляди/милиони/милиарди долари или сделка за хиляди/милиони/милиарди долара? Думите хùляда (за разлика от хиля̀да), милион, милиард са съществителни, а не числителни имена, затова след тях се употребява обикновена (а не бройна) множествена форма: хиляди/милиони/милиарди долари.

в. „Аз-буки“, бр. 44, 2 – 8 ноември 2017 г.

А всички знаем, че глаголът е усмихвам се. В изречението този глагол не може да има пряко допълнение. Защо тогава се появяват такива употреби? Това не са грешки, изразите са нарочно използвани, защото привличат вниманието. А привличат вниманието, понеже са необичайни, тоест понеже са погрешни.
Тези изрази възникват като езикова игра – вместо усмихвам се използваме усмихвам те. Добавили сме пряко допълнение – усмихвам тебе. Но какво се е променило? При глагола усмихвам се вършителят на действието съм аз и аз съм този, който е засегнат от действието. При глагола усмихвам те (тебе или него, нея, тях) вършителят на действието пак съм аз, но засегнат от действието си ти (или той, тя, те). Всъщност може да се каже, че подобни употреби са резултат от стремеж към икономия на езикови средства. Дългият израз карам те да се усмихваш се заменя с краткия израз усмихвам те. Използваме по-малко думи и по-малко усилия. По-бързо и по-лесно изразяваме същия смисъл, като нарушаваме правилата в езика.
Именно защото са нарушения и привличат вниманието, тези употреби бързо стават езикова мода и се повтарят от много хора, които искат да направят впечатление със стила си на говорене или писане. Но с тези употреби правим речта си неправилна. Затова те трябва да се избягват. Правилно е да се използва глаголът усмихвам се, както и изразът карам някого да се усмихва.

В посочения случай думата философ трябва да се пише с главна буква, защото се е утвърдила като част от съставно собствено име на лице: Константин-Кирил Философ.
Срв. и: Райна Княгиня, Настрадин Ходжа и др. под.

Източници:

БЕРОН. Официален правописен речник онлайн: Имена с повече от една главна буква
Официален правописен речник (2012), т. 39.2.1.

Абонирайте се за www.gramoten.bg или подари абонамент на любим човек ТУК.

В българския език често срещаме затруднения при изписването на прилагателни, образувани от думи, завършващи на "-н". Един такъв пример е думата „фина“.

Правилно е да се пише с едно н: фина, тъй като формата за м. р. ед. ч. фин завършва на -н, а не на -нен.

• Правилно:

  • Фин мъж в костюм.

  • Тя има фина фигура.

  • Това е фино решение.

• Грешно:

  • Финна рокля.

  • Финно изпълнение.

Източник:

БЕРОН. Официален правописен речник онлайн:

Двойно н (-нн-) в прилагателни на -нен

Официален правописен речник (2012), т. 16.1.

В дигиталната ера, където езикът се развива динамично, Грамотен.бг се е утвърдил като незаменим ресурс за всички, търсещи яснота и коректност в писменото си изразяване. Сайтът, посветен на правилата на българския правопис, правоговор, пунктуация и граматика, се превърна в истински оазис за любителите на чистия език.

Наскоро Фейсбук страницата на Грамотен.бг стана арена на разгорещена дискусия, провокирана от темата за обратния словоред. Оживеният дебат, провокиран от въпроса дали употребата на обратен словоред е правилна, стимулира екипа на сайта да потърси експертно мнение от Института за български език (ИБЕ) към БАН.

Въпросите, отправени към ИБЕ, са били фокусирани върху ограниченията при употребата на обратен словоред в българския език, както и коректността на следните две изречения: „Заекът видя сокола“ и „Заека видя соколът“.

Отговорът на езиковедите от ИБЕ е категоричен: "Двете изречения са правилно написани: в първото подлогът е „заекът“, а във второто – „соколът“. Правият словоред не е задължителен."

Този отговор е не само важен сигнал, но и доказва, че езикът не е статична система, а е динамична материя, подлежаща на развитие и нюанси. Грамотен.бг, воден от желанието за разясняване на езиковите правила, успешно допринася за по-задълбоченото разбиране на граматиката.

Сайтът се оказва безценен инструмент не само за ученици и студенти, но и за всички, които се стремят към езикова култура и прецизно изразяване. Грамотен.бг е не просто справочник, а платформа за диалог и дискусии, където езиковите дилеми намират своя верен отговор.

Инициативата на Грамотен.бг да се допита до ИБЕ е поредното доказателство за ангажираността на екипа към каузата за популяризиране на коректния български език. Сътрудничеството с водещи езиковеди гарантира, че информацията, предоставена на сайта, е не само достъпна, но и достоверна, отговаряща на високи езикови стандарти.

Според правилото за употреба на пълен и кратък член, което е синтактично, с пълен член се членува единствено подлогът в изречението.

Изключение правят само прозвища, прякори или географски названия като Апостола, Щастливеца, Хисарлъка и под., които дори и да са подлог в изречението, пак се членуват с кратък член. Правият словоред на изречението в съчетание с подлог, чиято функция се изпълнява от одушевено съществително, е най-безпроблемният случай: напр. Гостът пристигна; Готвачът приготви обяда. Пълен член обаче се появява в цялата група на подлога, към която принадлежат неговите определения или приложения: Дългоочакваният гост дойде; Иван, гостът от Сопот, дойде. Пълен е членът и на името, употребено след глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам и др., напр. Х. е съученикът ми/успелият/добрият; У. се оказа най-верният му приятел/дарителят на училището; Ученикът на първия чин изглежда най-доволният от всички. Ако обръщението е нарицателно име, то също е с пълен член: – Малкият, заповядай едно бонбонче! При страдателен залог (още повече ако подлогът е неодушевено съществително), както и при обратен словоред на изречението може подлогът да не бъде правилно разпознат, поради което погрешно да се членува с кратък вместо с пълен член, затова трябва особено да се внимава в примери като Телевизорът е поправен от новия техник; Ученика, а не учителя извика при себе си директорът. Защото не е едно и също дали Заекът видя сокола, или Заека видя соколът. Практически замяната на думата, която трябва да се членува, с местоимението той показва, че тя е подлог, т.е. че трябва да се членува с пълен член, а пък заместването ѝ с местоимението него сигнализира друга синтактична роля и членуване с кратък член.

в. „Аз-буки“, бр. 17, 28 април – 4 май 2016 г.

В нашия език числителните редни се образуват от числителните бройни с помощта на наставката т+ -ен.

Така от сто се стига до сто̀тен, а под негово влияние и от чѐтиристотин се получава четиристо̀тен, и от шѐстстотин - шестсто̀тен и т.н

Все пак обаче има затруднение и то се появява, когато трябва да се образуват числителните редни от двѐста и трѝста. Тук в …

Read more

Какво е общото и различното между следните примери:

Познай кой ще дойде на вечеря у нас?
Може би ти знаеш кой може да я свърши тая работа.
Кажи кой да помоля да ми помогне?
Тя се чудеше кой да покани за кавалер на бала.
Не знам кой да посоча за свой заместник.
Сигурно ви прави впечатление, че във всички изречения е употребено въпросително местоимение кой. Но дали навсякъде употребата му е правилна?
Грешка има в последните три изречения и тя е свързана с неправилната употреба на именителната падежна форма на въпросителното местоимение кой вместо родително-винителната форма кого. Подобни грешки често се допускат от лица, които не са усвоили добре граматичните правила. Как можем да проверим дали грешим? Като приложим своите познания за частите на изречението. Ако местоимението изпълнява ролята на подлог в изречението, то се употребява в именителна форма: Кой ли ще се съгласи да изкачи сам стръмния връх? Ако е пряко допълнение, тогава трябва да се употреби формата кого: Учителката се чудеше кого да изпита днес.
Грешки се срещат и при употребата на съчетание от предлог и въпросително местоимение кой: Абе на кой (вместо правилното на кого) му пука за това? Аз се чудя на кой да се обадя. Иван не знаеше с кой да се свърже. Не зная при кой да отида.
Подобни грешки се допускат и при употребата на неопределителното местоимение някой и на отрицателното местоимение никой, срв.: Ще се срещнеш с някой от другия клас. Никой няма да каня за рождения си ден. Иван не познаваше никой в квартала. Реших на никой да не изпращам картичка.
Проверката и тук може да се направи, като се види каква е ролята на местоимението като част на изречението. Ако изпълнява ролята на подлог, формите ще са съответно някой и никой, а ако е допълнение, формата е някого, никого.
За съжаление, в речта на радио- и телевизионни водещи нерядко срещаме подобни грешки, срв.: На някой да му е топло тук? Кой да следваме в социалните мрежи?

в. „Аз-буки“, бр. 31, 4 – 10 август 2016 г.