Обеззвучаването на звучни съгласни пред беззвучни и в края на думата е характерно за българския език и разминаването между изговор и начин на писане е особеност, която се усвоява сравнително лесно. Понякога обаче не правописът, а правоговорът е причина за допускането на грешки. Така например не се обеззвучава звучната съгласна [в] пред сонорните съгласни [л], [м], [н] и [р]: влизам (неправилен изговор флизам), вмествам (неправилен изговор фмествам), вниквам (неправилен изговор фниквам), врежа (неправилен изговор фрежа).
По друг начин стои въпросът при изговора на предлога в. Той се обеззвучава не само пред думи, започващи с беззвучна съгласна: в коридора (изговор ф коридора), но и пред думи, които започват с гласен звук или със сонорен съгласен звук – тогава предлогът в отново се изговаря беззвучно: в Африка (изговор ф Африка), в името на народа (изговор ф името на народа), в езерото (изговор ф езерото), в отдела (изговор ф отдела), в ухото (изговор ф ухото), в манастира (изговор ф манастира), в леглото (изговор ф леглото), в неделя (изговор ф неделя), в реката (изговор ф реката). В тези случаи свръхстарателното произнасяне на звучната съгласна [в] при предлога в не отговаря на книжовния изговор.

в. „Аз-буки“, бр. 48, 29 ноември – 5 декември 2018 г.

Подкрепете каузата на ГРАМОТЕН.БГ, като се абонирате за нашия сайт. Вашият абонамент не само ни помага да продължим да развиваме платформата, но и ви предоставя достъп до професионално подготвени тестове, съобразени с всички изисквания, които ще подпомогнат зрелостниците от 4., 7., 10. и 12. клас в тяхната подготовка през тази учебна година. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Напоследък при говорене мекостта на съгласните значително се ограничава, като на тяхно място се появяват съответните им твърди гласни. Вярно е, че в много от случаите, на които ще се спрем, може да има и влияние от някои български диалекти. По-особеното обаче е, че основната причина за намаляване на мекостта при на с е небрежността и изговора ни, проявя…

Read more

Преди повече от седемдесет години в научнопопулярната литература се появява обяснението, че понякога в разговорната реч на българина изразите и пр., както и и т.н. понякога се превръщат в паразитни думи, които се употребяват прекалено често и задръстват без нужда изреченията. Ако проследим какво е положението днес, ще установим, че има известно развитие…

Read more

Надявам се, че чувствате некнижовния (диалектен по произход, но просторечен извън тази среда) облик на изрази от типа „у понеделник“, „у класната стая“, „видях се у чудо“, „не се меси у живота ми“ и под., където предлогът у неправилно е употребен вместо предлога в.

Не използвате ли обаче изрази като „в мене са билетите“, „в Иван ще идем“, „в нас ще се съберем“, „в кого (даже в кой) е книгата“ и под., където пък предлогът в е неправилно поставен вместо предлога у? Тези изречения, макар и да не носят окраската на горните примери, не са книжовни. Защо?
Причината е, че в книжовния език двата предлога – в и у – не са синонимни, т.е. не са взаимозаменяеми. Предлогът в е с много повече значения от предлога у и употребата му е далеч по-широка. Но предлогът в не бива да се използва на мястото на предлога у в случаи като посочените, тъй като с предлога в се означава положение вътре в границите на даден предмет.
С предлога у пък в книжовния език се означава отношение: към дадено лице, означено със съществително име (нарицателно или собствено) или местоимение – парите са у Петър, у него забелязах промяна, а също и когато има метонимия – у Вазов и у други автори откриваме (…); към нечие семейство, дом, жилище – у нас е широко, у Иванови ми харесва, ще отидем у чичови, довечера сме у сестра ми; към човек, животно или групи от тях – „У човека всичко трябва бъде прекрасно“ (Чехов); Какво харесват мъжете у жените?; слухът у бебето; навиците у децата; уменията у учениците; у елените (делфините, прилепите, тревопасните).
И така, двата предлога – в и у – не са синоними, следователно не е редно да бъдат използвани един вместо друг. Не че ще бъдем разбрани погрешно. Просто няма да се изразим книжовно.

Наскоро в предаване по националното радио, свързано и с темата за българския език, една слушателка избухна и заяви, че ако някой министър не се научи да говори правилно, би трябвало да напусне поста си.

Разбира се, подобно изискване може да се определи като твърде крайно, но то беше за нас поредният сигнал, че българинът следи как говорят политиците, а т…

Read more

Както е известно, изговорът на думите влияе върху начина на тяхното записване. Поради тази причина много правоговорни грешки се превръщат и в правописни. Една от съгласните, които най-често се пренебрегват при изговор, е т. С нея това се случва и в средата, и в края на думите. При това пропускането става и в български, и в чужди думи, и после се пренася…

Read more

Правило ли ви е впечатление, когато някой чете публично текст, че неговата реч звучи изкуствено и заради това дразни. Четящият се стреми да ни покаже, че познава добре буквите, и така заради тази демонстрирана грамотност не съзнава, че разкрива незнанието си. Защото не при всички букви от българската азбука нещата са съвсем ясни от пръв поглед.

Случва се…

Read more

Сигурно ви е направило впечатление, че когато говорят за минали действия, мнозина са склонни да изговарят в минало свършено време глаголните форми излйа̀зъх, излйа̀зъхме, отѝдъх, отѝдъхме, облйа̀къх, облйа̀къхме, създа̀дъх, създа̀дъхме, чѐтъх, чѐтъхме и още много други, като последователно заместват в тях окончанията -ох и -охме, утвърдени в книжовната …

Read more

Обикновено когато се говори за вмъкнатите или объркани букви, се има предвид, че наистина при записването на много думи се появяват ненужни или погрешни букви, а това означава, че и при изговора също има вмъкнати или сгрешени звукове.

Наблягаме на определението вмъкнати (звукове или букви), защото за тях всъщност не би трябвало да има място в думите. Тях…

Read more

Съществува една група названия на жители на населени места, които са образувани с разширените наставки –(чан)ин / -(чан)ка. При част от тях има колебание за мястото на ударението – дали е върху корена на думата, или върху наставката, например: виѐнчанин, виѐнчанка или виенча̀нин, виенча̀нка; берлѝнчанин, берлѝнчанка или берлинча̀нин, берлинча̀нка. Трудностите и грешките при произношението се дължат донякъде и на факта, че такъв тип названия се употребяват по-рядко. При някои от тях се използва описателният израз „жител на…“, тъй като не може да се образува жителско название от името на населеното място. Освен това при тези думи ударението не е фиксирано – само върху корена или само върху наставката, и от това произтича различният начин на произношение. Все пак има зависимост при поставянето на ударението и тя е свързана с дължината на думата. Най-общо може да се каже, че при жителските названия, които имат не повече от две срички преди наставката, ударението обикновено пада върху нея: берлинча̀нин, берлинча̀нка; виенча̀нин, виенча̀нка; родопча̀нин, родопча̀нка (срв. още англича̀нин, англича̀нка; пернича̀нин, пернича̀нка и др.).
Когато обаче жителските названия са образувани от по-дълги имена като Етрополе, и Карнобат, ударението остава върху корена: етропо̀лчанин, етропо̀лчанка; исперѝхчанин, исперѝхчанка; карно­ба̀тчанин, карноба̀тчанка; лу̀ковитчанин, лу̀ковитчанка. А когато думите са сложни, тоест образувани от две основи, нерядко имат и по две ударения: момчѝловгра̀дчанин, момчѝловгра̀дчанка; свѝленгра̀дчанин, свѝленгра̀дчанка; топо̀лов­гра̀д­чанин, топо̀ловгра̀дчанка и т.н.

в. „Аз-буки“, бр. 17, 27. IV. – 03. V. 2023 г.

Често слушаме как българският език е труден за усвояване, защото след всяко правило започвали изключенията.

Има обаче едно абсолютно безизключително правило, с което ни проглушават ушите в училище: глаголите от І и ІІ спрежение в 1 л. мн. ч. сег. вр. имат окончание (ок.) -м, а не -ме. Обаче учителката на моя първокласник ме уведомява: „Утре ще учиМЕ буква З“, а вечерта журналист от водеща национална телевизия предупреждава: „Репортажът, който ще видиМЕ след малко, съдържа кадри на насилие“.
Всъщност отговорът на въпроса защо разглежданият тип грешка става все по масово явление както при обикновените хора, така и при водещи медийни звезди, политици и др. публични личности е изключително прост. Както ясно показват публикуваните в томовете на Българския диалектен атлас карти, на пръв поглед анализираното явление няма широк диалектен ареал на разпространение, тъй като се среща единствено на запад от линията Оряхово – Враца – Своге – Елин Пелин – Пазарджик – Велинград – Девин и в малка част от родопските говори (в Момчилградско, Крумовградско и Ардинско). Огромна част от диалектите, разположени в рамките на българското езиково землище, обаче допускат дублетност на ок. -м/-ме в тази част на глаголната парадигма. Когато към това се прибави и по-голямата продуктивност на трето спрежение, спрямо първо и второ, еднозначността на ок. -ме, което се използва само за 1 л. мн. ч., докато ок. -м срещаме и в 1 л. ед. ч. при част от глаголите, както и фактът, че водещите български медии са в Западна България и съответно журналистите в тях са носители на тази диалектна особеност и не се стараят да я избeгнат, то контролирането на процеса става особено трудно. Затова, макар нормата за правилна употреба на ок. -м/-ме в 1 л. мн. ч. сег. вр. при глаголите да е изключително проста, ясна и безизключителна, учениците срещат трудности при прилагането ù, което налага допълнителна работа с тях за преодоляване на проблема.

в. „Аз-буки“, бр. 24, 13 – 19 юни 2019 г.