В архитектурата на писменото слово пунктуацията изпълнява ролята на невидим скелет, който придава структура и яснота на мисълта. Сред тези знаци кавичките заемат особено място – те са стражите на чуждата реч и отличителните белези на собствените имена. Съществуват обаче моменти, в които прекомерната им употреба натежава на текста, а съвременната книжовна норма предписва елегантно отстъпление в полза на визуалната чистота.

В настоящата статия ще разгледаме случаите, в които – според официалните правописни правила – кавичките се оказват излишни, отстъпвайки място на графичното оформление или на утвърдената езикова традиция.

Графична алтернатива и латинска графика

Едно от основните правила за модерния текст е избягването на натрупването на графични маркери. Когато един израз, заглавие или цитат вече е отделен визуално чрез курсив (italic) или друг специфичен шрифтов стил, кавичките се считат за излишни. Графичното открояване само по себе си е достатъчен сигнал за читателя, че съответният текст има особен статут.

Подобна логика се прилага и при собствените имена, изписани с некирилска графика или съдържащи цифри. В тези случаи латиницата сама по себе си действа като отличител и поставянето на кавички би било плеоназъм (излишно повторение). Затова пишем:

• шоколад Milka, камион Volvo, масло President;

• фирма Canon Group, застрахователна компания Allianz;

• международен път Е79, Клуб 703.

Абревиатури и библиографски стандарти

В динамичния свят на съкращенията кавичките също нямат място. При инициалните съкращения – независимо дали са на кирилица или на латиница – се запазва максимална изчистеност. Коректно е да се изписва:

• телевизия БТВ, холдинг БДЖ, Главна дирекция ГРАО;

• автомобил FIAT, бензиностанция OMV.

Освен това, в академичната и издателската сфера, при изготвянето на библиографски описания на книги, статии, дисертации или рецензии, заглавията традиционно не се затварят в кавички. Тук редът се определя от специфичните стандарти за цитиране, които целят бързо и лесно разпознаване на източника.

Силата на традицията и лексикализацията

Езикът е жив организъм и някои изрази са се утвърдили в практиката без нуждата от препинателни знаци:

• Административни единици: Имената на общини и области винаги се пишат без кавички (община Ябланица, област Благоевград).

• Световни културни обекти: Когато названията на предимно небългарски културни забележителности се употребяват без предхождаща категоризираща дума (като хотел, театър, музей), кавички не се поставят. Примери за това са: Ермитажът, Мулен Руж, Ла Скала, Лувърът, Сорбоната.

• Лексикализирани търговски марки: Когато името на дадена марка започне да се възприема като нарицателно име в разговорната реч, кавичките отпадат. Например: „Продадох изгодно стария си форд.“ – тук „форд“ се употребява като общо название за автомобил от тази марка.

Познаването на тези правила не само ни предпазва от пунктуационни грешки, но и придава на текстовете ни професионален и съвременен облик. Грамотността е в детайлите, а умението да преценим кога един знак е излишен, е признак за истинско езиково майсторство.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Това е новина, защото досега на фотографите не е било разрешено да ги снимат. Няколко месеца по-рано обаче забраната е била нарушена от френски фотографи. В нашите медии думите на актьора по този повод са предадени така: „Нека не се заблуждават, че ние ще предприемем законови мерки…“.
Според Речника на българския език (http://ibl.bas.bg/rbe/) глаголът заблуждавам се означава: ‘създавам си лъжлива представа, погрешно мнение, схващане за някого или за нещо’. Глаголът може да бъде сказуемо в главно изречение, а тази лъжлива представа да е изразена в подчинено изречение, въведено със съюза че. В дадения пример лъжливата представа е, че актьорът и съпругата му ще предприемат законови мерки – т.е. правилната представа е, че няма да предприемат такива.
Това ли е казал актьорът, или сме се изгубили в превода?
В статии на английски език думите му са предадени по два различни начина – „Make no mistake the photographers will be prosecuted to the full extent of the law“ (с подчинено изречение: Не се заблуждавайте, че фотографите ще бъдат съдени) и „Make no mistake, the photographers will be prosecuted to the full extent of the law“ (със съчинително безсъюзно свързване: Не се заблуждавайте, фотографите ще бъдат съдени).
Формалната разлика е в че-то. Във втория случай става въпрос за две съчинително свързани прости изречения в рамките на сложното: „Не се заблуждавайте“ и „фотографите ще бъдат съдени“. Второто просто изречение е независимо и то представя точно намеренията на съпрузите.
Ако в този пример знаем кое е логичното, то в други това може да не е особено ясно, напр. в: Не се заблуждавай, (че) има извънземни; Не се заблуждавай, (че) познаваш жените; Не се заблуждавайте, (че) запетайките имат значение.

в. „Аз-Буки“, бр. 5, 31 януари-6 февруари 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Освен по посочения начин тези названия биват изписвани също като: сирене Моцарела, сирене моцарела, торта Захер, торта захер. От какво правописно правило следва да се ръководим тук?
В разглеждания случай Моцарела и Захер са собствени имена, които изпълняват функциите на приложение в рамките на словосъчетание (опорните дума на словосъчетанието са съответно съществителните сирене и торта). Формулираните в Официалния правописен речник на българския език (София, 2012) правила за изписване на такъв тип названия изискват собственото име да се пише с главна буква и да се поставя в кавички. Следователно правилното изписване в случая е следното: сирене „Моцарела“, торта „Захер“. Ако обаче собственото име е написано на латиница, тогава следва да го изпишем с главни букви, но без кавички: сирене Mozzarella, торта Sacher.
Названията на продукти, търговски марки и под. може да се лексикализират, т.е. да се превърнат от собствено име в нарицателно. Тогава те се употребяват самостоятелно (не като приложение в словосъчетание), пишат се с малка буква на кирилица и може да бъдат членувани: Настъргах моцарелата. Поръчах си един захер. Трябва да купим още пармезан.

в. „Аз-Буки“, бр. 22, 30 май – 5 юни 2019 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Това правило важи и при писане на текст на компютър, както и при писане на есемеси.
За интервалите също си има правила. Най-много грешки се допускат по отношение на интервалите около препинателните знаци. Къде трябва да има интервал – преди или след препинателния знак?
Пред точка, запетая, въпросителен знак, удивителен знак, точка и запетая, двоеточие не се оставя интервал. Интервалът е след тези знаци. Например:
деца, жени, старци (грешно изписване: деца , жени ,старци,деца);
Зима е. Навън е студено. (грешно: Зима е . Навън е студено .Зима е.Навън е студено .).
Защо? Студено ли ти е? (грешно: Защо ? Студено ли ти е ?Защо?Студено ли ти е ?).
Случаят с кавички и скоби е по-сложен: интервал – отваряща скоба или кавичка – дума или думи – затваряща скоба или кавичка – интервал. Например:
Разказът „По жицата“ от Йордан Йовков.
Някои страни (като Холандия и Швейцария) не са засегнати от кризата.
Преди и след тире се оставя интервал. Например:
В понеделник ядохме боб, във вторник – леща.
Технически университет – София.
Не се оставя интервал преди и след малко тире (дефис). Например: по-добре, най-бързо, кандидат-студент, д-р, зам.-директор, 5-и клас, 80-те години, 100-годишнина.

в. „Аз-буки“, бр. 3, 18 – 24 януари 2018 г.

„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Затруднението е породено основно от два въпроса. Първият от тях е дали имената на институциите по принцип трябва да се слагат в кавички, а вторият – дали името на институцията е съставно (състоящо се от две или повече думи). А какво става, ако името на институцията е съставно собствено име, което съдържа друго собствено име? Къде поставяме кавичките тогава и изобщо трябва ли да се пишат кавички?
Отговор на тези въпроси дава актуалният нормативен справочник за българския език – „Официален правописен речник на българския език“ (2012). Според правилата, посочени в уводната му част, имената на институциите не се изписват в кавички, напр. Държавна агенция за закрила на детето, Българска национална телевизия, Министерство на външните работи. В точка 104.3. от предговора на Речника обаче е посочено, че кавички се употребяват при „приложения в рамките на съставните собствени имена“ (с. 97). Или казано по друг начин, ако името на институцията е съставно собствено име, което съдържа друго собствено име, то собственото име в рамките на съставното се поставя в кавички, например Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Служба „Езикови справки“.

в. „Аз-буки“, бр. 2, 11 – 17 януари 2018 г.

Подкрепете образователната кауза на ГРАМОТЕН.БГ, като се абонирате за нашия сайт. Вашият абонамент не само ни помага да продължим да развиваме платформата, но и ви предоставя достъп до професионално подготвени тестове, съобразени с всички изисквания, които ще подпомогнат зрелостниците от 4., 7., 10. и 12. клас в тяхната подготовка през тази учебна година. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Цитатът може да се отдели от основния текст без кавички, а чрез използване на различно графично оформяне, напр. писане на цитирания текст в курсив. При въвеждане на цитат на нов ред (като отделен абзац) също не се използват кавички. Така обикновено се цитира лирически текст.
Докато начините за оформяне на цитат са добре известни, то комбинацията от пунктуационни знаци за край на цитата и за край на авторовото изречение предизвиква трудности. Да вземем за пример авторово изречение, в чийто край е включен цитат, който завършва с точка. Независимо дали цитатът е ограден в кавички, или е написан в курсив, то едната точка се спестява, т.е. пунктуационният знак не се дублира:
Декарт е известен с твърдението си: „Мисля, следователно съществувам“.
Декарт е известен с твърдението си: Мисля, следователно съществувам.
Ако обаче включеният цитат завършва със знак, който е различен от знака, с който завършва авторовото изречение, напр. въпросителна или удивителна, то тогава се пишат и двата знака:
Катон завършвал всичките си речи с фразата: „Впрочем смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен!“.
При оформяне на цитата в курсив в този случай би се получило струпване на два различни пунктуационни знака – удивителен и точка, непосредствено един до друг, което е нетипично. Затова при такива случаи е препоръчително да се използват кавички, тъй като удивителният знак и точката се разделят от затварящите кавички.

в. „Аз-буки“, бр. 40, 4 – 10 октомври 2018 г.

Подкрепете каузата на ГРАМОТЕН.БГ, като се абонирате за нашия сайт. Вашият абонамент не само ни помага да продължим да развиваме платформата, но и ви предоставя достъп до професионално подготвени тестове, съобразени с всички изисквания, които ще подпомогнат зрелостниците от 4., 7., 10. и 12. клас в тяхната подготовка през тази учебна година. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Така написано, изречението има напълно различен смисъл от: „Хайде да ядем, деца!“.
Обръщенията се отделят със запетаи от останалата част от изречението („Официален правописен речник на българския език“, изд. „Просвета“, 2012). Обръщението може да бъде в началото на изречението: Деца, тръгваме на път!, в средата: Хайде, мамо, да тръгваме!, както и в края: Тръгваме към София, тате. Когато след обръщението има частица, запетаята е след частицата: Мамо бе, идваш ли? Когато частицата е преди обръщението, запетаята е след нея: Идваш ли бе, мамо?
Трябва също да се запомни, че запетаята отделя цялото обръщение в случаите, когато то не е една дума, а словосъчетание: Здравей, мило мое момиче! или Колко си умен, на мама момчето! Мястото на запетаята може да има и смислоразличителна функция: Стой да те облека хубаво, момиченце! (обличането да е хубаво, добре) и Стой да те облека, хубаво момиченце! (момиченцето е хубаво).

Подкрепете каузата на ГРАМОТЕН.БГ, като се абонирате за нашия сайт. Вашият абонамент не само ни помага да продължим да развиваме платформата, но и ви предоставя достъп до професионално подготвени тестове, съобразени с всички изисквания, които ще подпомогнат зрелостниците от 4., 7., 10. и 12. клас в тяхната подготовка през тази учебна година. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

Макар и това да е вярно по принцип, има и някои по-нетипични случаи, на които трябва да се обърне специално внимание.
Такъв случай са съставните съюзи като: въпреки че, макар че, освен че, в случай че, при условие че. Често срещана грешка при употребата на тези съюзи е запетаята да се слага пред че, но трябва да се запомни, че мястото на запетаята е пред целия съюз: Нямам време, въпреки че още е рано или Ще ползвате намаление, при условие че закупите абонамент за 2 години.
Друг такъв случай е и комбинацията от предлог и съюз или съюзна дума като пред който, с когото, за където – запетаята винаги се поставя преди целия израз: Връщам се от там, за където ти си се запътил или Това е човекът, с когото искам да говоря.
Същото правило важи и за случаите, когато съюзната дума е част от по-голяма фраза – запетаята се поставя пред цялата фраза: Имам роднини, документите на които са отнети по време на войната или Плаваме през това море, на чието дъно лежат много потънали кораби.
Не се поставя запетая, когато пред съюза или съюзната дума стои отрицателната частица не или пояснителна дума като даже, дори, само, едва, особено, тъкмо, единствено, малко, много и други: Плаща се едва когато получиш стоката; Дойдох само защото се обади; Влязох в магазина малко преди да затвори.

в. „Аз-буки“, бр. 47, 22 – 28 ноември 2018 г.

Подкрепете каузата на ГРАМОТЕН.БГ, като се абонирате за нашия сайт. Вашият абонамент не само ни помага да продължим да развиваме платформата, но и ви предоставя достъп до професионално подготвени тестове, съобразени с всички изисквания, които ще подпомогнат зрелостниците от 4., 7., 10. и 12. клас в тяхната подготовка през тази учебна година. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe

Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten

Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten

В изречението: Моля при посещение на тренировки съвестно да се съобразявате с графика, не трябва да се поставя запетая след думата моля, тъй като това е сложно изречение и второто от двете прости изречения е въведено със съюза да.

Източник:

Официален правописен речник (2012), т. 88.1.

В изречението: Мисълта как ще се справя, ме плашеше, се пише запетая само в края на простото изречение как ще се справя.То е въведено с въпросителната дума как и е разположено между частите на друго просто изречение – Мисълта ме плашеше. Когато просто изречение, въведено с въпроситела дума, е разположено между частите на друго просто изречение, със запетая се отделя само краят му.

Източник:

Официален правописен речник (2012), т. 89.2.

Във връзка с пунктуационното оформяне на цитатите често възниква и един „допълнителен“ въпрос – в какъв ред се пишат кавичките и пунктуационният знак, който поставяме в края на цитираното изречение.
Мястото на знаците за край на изречение (точка, многоточие, удивителна, въпросителна) спрямо кавичките зависи, казано най-общо, от това дали в кавички е оградено цялото изречение, или само част от него.
Ако се цитира цяло изречение и то е оградено в кавички, то точка, многоточие, удивителен или въпросителен знак (в зависимост от вида на изречението по цел на изказване) се пише преди затварящите кавички:
„Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните.“ Така започва Георги Данаилов трогателно-вдъхновяващия си разказ за надеждата. „Кой ще докаже, че ако можеше да преценява всичко, пеперудата трябва да отпусне крилата си?“ С реторичен въпрос пък завършва този кратък, но много красив текст.
Ако се цитира цяло изречение, но цитатът е въведен с авторова реч, то знак за край на изречение се пише само след затварящите кавички. Има обаче и едно важно допълнително условие – двете изречения (цитираното и авторовото) да са еднакви по цел на изказване:
Верен на ироничния си и провокативен стил, Джулиан Барнс твърди: „Литературата е процес, в който големи, красиви, добре подредени лъжи казват повече истина от цяла поредица факти“.
Ако са различни (например едното е съобщително, а другото – възклицателно), се пишат два пунктуационни знака:
Прочутият английски писател Лорънс Дърел казва за не по-малко известния си брат Джералд: „Този човек е побъркан, иска да си прави зоологическа градина!“.
Ако се цитира само част от изречение, то съответният знак за край на изречение се поставя след затварящите кавички:
Дон Кихот споделя със Санчо възгледите си за човешките добродетели, като изтъква, че „кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта“.
Ако текст, ограден в кавички, е въведен с авторова реч и завършва със съкратена дума, пунктуационното оформяне се съобразява и с правилата за писане на графични съкращения:
Един от разказите на Уилям Сароян носи любопитното заглавие „Любов, смърт, саможертва и т.н.“.

в. „Аз-буки“, бр. 19, 12 – 18 май 2016 г.

Ще дойда, ако мога.

Ще дойда само ако мога.

И двете изречения са правилни, въпреки че се различават по пунктуацията си. Всъщност има още нещо, което ги различава – това е наличието на уточняваща дума.

Правилото гласи, че пред уточняващи думи запетая не се поставя. Такива думи са:

Даже

Дори

Само

Единствено

Точно

Дълго

Поне

Тъкмо

Тъкмо

Именно

Много

Малко

Най-вече

Просто

и др.

Ще си довърша работата даже ако закъснея.

Искам да се видим просто защото ми е приятно.

Пристигнах точно когато купонът свърши.

Уча най-вече за да успея.

Особеност: когато словоредът се обърне, запетая се поставя в края на подчиненото изречение:

Само ако мога, ще дойда.

Точно защото съм много зает, няма да мога да изляза.

Изненадай с нестандартен подарък свой близък или подари на себе си абонамент за ГРАМОТЕН.БГ. Нашият подарък за Вас е 40% намаление. Натисни ТУК.

Прави впечатление, че много често след поздрава липсва запетая и сякаш това изглежда правилно, например Здравейте г-н Петров,… е същото като Уважаеми г-н Петров,… Но не е така: в първия случай изречението започва с поздрав Здравейте и обръщение г-н Петров, което се отделя със запетаи, и неправилно е изпусната запетаята пред обръщението, а във втория случай изречението започва направо с обръщение, което се състои от три думи Уважаеми г-н Петров. Когато не се схваща разликата между наличието и липсата на поздрав в началото на кореспонденция, се прави неправилен паралел между двете начални фрази и се създава грешното впечатление, че не е нужна запетая пред обръщението в Здравейте, г-н Петров.

По този начин, когато грешното изпускане на запетаята става често срещано, възниква и въпросът трябва ли да се спазва правилото и дори правилното поставяне на запетаята изглежда като неправилно. Всъщност опитът показва, че е много по-лесно да се запомни разликата между поздрав и обръщение, отколкото да се допускат изключения, които впоследствие разколебават писането на запетаи при обръщения в други конструкции, което в крайна сметка води до объркване.

Правилото е много просто и то е, че обръщенията винаги се ограждат със запетаи. Липсата на изключения прави това правило лесно за запомняне. Единствено е необходимо да се знае, че Здравейте и Добър ден са поздрави, а уважаеми и скъпи са думи, които са част от обръщението. Обръщенията се отделят със запетаи от  останалите части на изречението, включително и от поздравите: Добър ден, г-н Петров,…  и Здравейте, колеги, … се различават от Уважаеми г-н Петров,… и Скъпи колеги,…в

в. „Аз-Буки“, Брой 42, 2015

Поздравите и обръщенията винаги се отделят от останалата част на изречението със запетая. Правилата важат в случаите, когато поздравът и обръщението са употребени самостоятелно, както е например в изреченията: Здравейте, как сте?; Колеги, как сте?; Как сте, колеги, след отпуската?

Правилата важат и в случаите, когато едновременно употребяваме поздрав и обръщение. Всеки поздрав и всяко обръщение се отделя със запетая. Правилно е пунктуационното оформяне в следното изречение с често срещания израз „здравейте, колеги,…“: Здравейте, колеги, започваме съвещанието.

Правилно е пунктуационното оформяне и в изречения с други съчетания от поздрав и обръщение: Здравей, Кириле, как си?; Довиждане, колеги, приятна вечер!; Добро утро, драги зрители, започват новините; Лека нощ, скъпи деца, утре ще се видим пак.

Употребата на знака е строго регламентирана, кога се пише точка и запетая е ясно, така че по-любопитен е въпросът защо изключително рядко го срещаме и защо се избягва дори когато има нужда от него и следва да бъде употребен според правилата.

Най-вероятно причината да не се използва знакът е най-елементарната – липса на знания кога се пише точка и запетая. Да припомним правилата кога се пише точка и запетая, за да можем да ги употребяваме по предназначение вместо да ги превръщаме в символ, който твърде рядко се употребява.

Кога се пише точка и запетая?

Знакът точка и запетая се използва за отделяне на относително по-големи и по-самостоятелни синтактично-смислови цялости в рамките на простото и сложното изречение. Той е знак за по-силно отделяне от запетаята и за по-слабо отделяне от точката.

Кога се пише точка и запетая в рамките на простото изречение?

За отделяне на разширени еднородни части, в рамките на които вече са употребени запетаи.

Там от върха ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония; върховете светогорски, зад тях – Бяло море.

Той има ръст повече висок, отколкото среден; очи тъмносиви, проницателни, в постоянно движение и често с поглед ироничен; лицето му е широко и почти четвъртито, по причина че двете бузи малко по-горе от линията на брадата увисват.

Кога се пише точка и запетая в рамките на сложното изречение?

Точка и запетая се пише за отделяне на смислово по-самостоятелни прости изречения или на група от изречения в състава на сложното, в които вече е използвана запетая, независимо дали тези изречения са свързани помежду си безсъюзно, или със съюзи.

Едва по-късно, уморена и разнежена, тя се отпусна върху меките вълни; те я люлееха плавно, повдигаха я или я спускаха надолу, но толкова леко и приятно, че ако затвореше очи, можеше да почне да сънува.

Въздухът звънтеше от птичи гласове; миризми и благоухания пролетни опиваха гърдите.

Приготовленията му възбудиха моето любопитство; пък и разбрах, че искаше да се заеме с това начинание, за да забрави събитията, които ни потискаха; рекох си, че ако му помогна да забрави, ще забравя и аз.

Престижът му ежеминутно растеше; при това и хората от близкото му обкръжение непрекъснато агитираха в негова полза.

Мнозинството знае, че законите са полезни; но малко от хората съзнават последствията от неспазването им.

В главата му царяха бъркотия и смут; но като видя веселието, обхванало хората, постепенно се успокои и мислите му се проясниха.

Точка и запетая се пише за отделяне на паралелни по строеж изречения в рамките на сложното изречение.

Той машинално поемаше всяка ръка, която му се подаваше; всяка наздравица, която му се правеше; всяка чаша, която му се поднасяше.

Когато вятърът подухне от юг; когато коритата на реките преливат от пълноводие; когато птиците долитат от топлите южни страни – тогава пролетта е дошла.

При изреждане:

Точка и запетая се пише при изреждане на изрази или на цели изречения, които следват след изречение с обобщаващо значение.

Главният учител има специфични задължения: планира и координира методическата работа с учителите; участва в организирането и провеждането на външното оценяване в училището; обобщава и анализира резултатите от изпитите за входно и изходно равнище; консултира учителите и старшите учители; организира и координира обмяната на добри практики в училище и др.

Точка и запетая се пише при изреждане в рубрики за отделяне на неголеми, свързани по смисъл изрази, когато започват с малка буква.

Според правилата в българската граматика пред повечето съюзи и подчинителни връзки, които въвеждат подчинени изречения, трябва да се пише запетая. Например: Видях го, когато влезе в стаята; Ще дойда, ако имам време; Ще получиш шестица, като решиш всички задачи; Нека да се срещнем, за да си разменим материалите за проекта; Ще победи, който събере най-много точки в състезанието; Подкрепям те, защото си добър професионалист; Обичам да излизам навън, когато вали; Облечи си новите дрехи, преди да отидеш на среща.
Има обаче условия, при които тези запетаи отпадат. Това се случва, когато пред съюзите и подчинителните връзки има уточняваща дума или частицата не. Уточняващите думи са преди всичко наречия като: именно, единствено, твърде, поне, чак, едва, особено, само, тъкмо, твърде, малко, много и др. Към тях спадат и частиците даже и дори (Официален правописен речник на българския език 2012, с. 81).
С право учениците наричат тези думи „убийци на запетаи“, защото те сякаш унищожават пунктуационните знаци.
Ето как биха изглеждали горните примери, ако се появят „убийците на запетаи“: Видях го едва когато влезе в стаята; Ще дойда само ако имам време; Ще получиш шестица единствено като решиш всички задачи; Нека да се срещнем поне за да си разменим материалите за проекта; Ще победи тъкмо който събере най-много точки в състезанието; Подкрепям те не защото си добър професионалист; Обичам да излизам навън дори когато вали; Облечи си новите дрехи малко преди да отидеш на среща.
Всеки, който иска да пише правилно, би трябвало да запомни тези думи и когато ги употребява, да си представя, че те са като малки въоръжени бойци, които с мечовете си изхвърлят запетаите от традиционното им място на границата между главното и подчиненото изречение.

в. „Аз-буки“, бр. 31, 4. – 10. VIII. 2022 г.

От училище знаем, че сложното изречение е съставено от прости изречения, които са в определени отношения помежду си – съчинителни (когато простите изречения са равнопоставени) или подчинителни (при които едно просто изречение е главно, а друго – подчинено).

Подчиненото изречение в рамките на сложното може да се намира преди главното:

Който не работи, не трябва да яде; Да си беден, не е срамно, както и да идва след него: Реших да си взема чадъра; Казаха ми, че днес ще вали.

Когато изреченията са в реда: първо главно, второ подчинено изречение със съюз „да“, запетая не се слага: Не е срамно да си беден.

Когато обаче подчиненото изречение е преди главното, трябва да го „затворим“ с така наречената „затваряща“ запетая.

Ето защо в това изречение се появява запетая: Да си беден, не е срамно.

В интернет могат да се прочетат дискусии и коментари срещу нуждата от затваряща запетая особено когато изречението е кратко. Правилото обаче не е случайно и не цели затрудняване на пишещите, а маркира границата между подчиненото и главното изречение.

Има случаи, когато именно запетаята е решаваща за смисловото разчленяване на изречението в писмената реч, което в устната реч се постига с паузи и интонация.

Пример за това са двойките изречения: Да мърмориш много, я дразни и Да мърмориш, много я дразни; Да приключи бързо, му пожелаха на тръгване и Да приключи, бързо му пожелаха на тръгване.

„Затварящата“ запетайка променя смисъла, затова е нужна не само в края на предпоставени подчинени изречения, въведени със съюза „да“.

в. „Аз-буки“, бр. 26, 27.06.– 03.07.2024 г.

1. Точка се пост…

Read more