Нейното име е Тили Смит. Тя доказала, че един училищен урок може да бъде границата между живота и смъртта
На 26 декември 2004 година Тили се разхождала с родителите си по плажа Май Кхао на остров Пукет в Тайланд. Това била първата им съвместна чуждестранна екскурзия — коледен подарък.
Плажът бил прекрасен. Времето — идеално. Но нещо не било наред.
Тили забелязала, че морето се държи странно (плажът Май Кхао се намира на брега на Андаманско море, което е част от Индийския океан).
„Не беше спокойно, не се отдръпваше и не се връщаше, — спомня си по-късно тя. — То просто идваше все по-близо.“
Водата станала пенлива, „като пяна от бира“, — казва тя. „Тя сякаш съскаше.“
Всяко друго десетгодишно дете вероятно би се учудило. Но Тили със сигурност знаела точно какво означава това.
Само две седмици по-рано на урок по география в училище „Дейнс Хил“ в графство Съри техният учител Андрю Кърни показал на класа черно-бели кадри от цунами през 1946 година, което разрушило Хавайските острови. Той обяснил какви са признаците за наближаващо цунами: необичайно поведение на океана, рязко отстъпление на водата, пяна от мехурчета.
Точно тези признаци Тили видяла пред себе си.
Тя започнала да крещи на родителите си: „Идва цунами!“
Не ѝ повярвали. Нямало видими вълни. Небето било ясно. Плажът изглеждал спокоен.
Но Тили не се отказвала. Ставала все по-настоятелна и по-уплашена.
„Аз тръгвам, — казала тя. — Ще има цунами.“
Баща ѝ, Колин, чул тревогата в гласа ѝ и решил да се довери на дъщеря си.
Наблизо се оказал японец, който говорел английски. Той чул думата „цунами“ и си спомнил, че наскоро в новините са съобщили за земетресение в Суматра. „Мисля, че дъщеря ви е права“, казал той.
Колин незабавно уведомил персонала на хотела. Плажът започнал спешно да се евакуира.
Майката на Тили, Пени, била една от последните, които тръгнали. Тя трябвало да бяга — водата вече се движела към нея.
„Бягах, — спомня си тя, — и си мислех, че сега ще умра.“
Успели да се качат на втория етаж на хотела буквално няколко секунди преди вълната да удари.
А после дошло цунамито.
Високо около девет метра.
Всичко на плажа — шезлонги, палми, отломки — било отнесено в басейна и нататък. „Дори ако не се бяхте удавили, — казва по-късно Пени, — непременно щяхте да бъдете ударени от нещо.“
Цунамито в Индийския океан през 2004 г. отне живота на над 230 000 души в 14 страни. Цели плажове на Пукет били унищожени. Загинали хиляди хора.
Но на плажа Май Кхао не загинал нито един човек.
Защото едно десетгодишно момиче слушало внимателно в часа по география.
Тили е наречена „Ангелът на плажа“. Тя получава специалната награда „Томас Грей“ от Морското общество, обявена е за „Дете на годината“ от френско списание, изнася речи в ООН и се среща с Бил Клинтън.
Днес нейната история се изучава в училищата по целия свят като пример защо образованието по безопасност е жизненоважно.
Баща ѝ Колин все още мисли за това какво е можело да се случи онзи ден. „Ако не ни беше казала, просто щяхме да продължим разходката“, казва той. „Сигурен съм, че щяхме да загинем“.
Днес Тили е на 31 години. Живее в Лондон и се занимава с отдаване на яхти под наем.
И до днес тя казва, че дължи всичко на своя учител по география Андрю Кърни.
„Ако не беше г-н Кърни“, сподели тя в ООН, „най-вероятно щях да съм мъртва. И семейството ми също.“
Един урок. Един шанс. Стотици спасени животи.
„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe
Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten
Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten