Един наглед прост правописен спор във Фейсбук страницата на ГРАМОТЕН.БГ ни изправи пред изненадващ езиков казус, който вълнува хиляди българи. Всички сме свикнали да виждаме изписано „св. св. Кирил и Методий“ върху фасадите на училища, площади и върху сградата на Националната библиотека. Но как е правилно да го произнасяме, когато четем наглас? Удвоява ли се думата „свети“, или традицията в писането ни подвежда в говора?
За да сложим край на дискусията с категорични аргументи, екипът на ГРАМОТЕН.БГ се обърна с официално запитване към най-висщата инстанция по въпросите на родния език – Службата за езикови справки и консултации към Института за български език при БАН.
Повод за казуса стана публикация на езиковеда Ванина Сумрова в престижния вестник „Аз-буки“, където тя отбелязва нещо изненадващо за масовия вкус: както пълната, така и съкратената форма за множествено число на титлата („свети“ и „св.“) не бива да се удвояват при говорене. Авторката посочва, че макар имената на десетки институции у нас да са изписани с двойно „св.“, при четене задължително трябва да казваме „свети Кирил и Методий“, а не „свети свети“.
Експертите от Института за български език към БАН потвърдиха това твърдение и дадоха категоричен отговор на нашето запитване:
„Правилно е изписването св. св. Кирил и Методий да се произнася свети Кирил и Методий. Съкращението св. св. е само писмен вариант, използван под влияние на традицията. То се произнася свети.“
Това езиково правило се базира на ясна логика, която често остава скрита зад навиците ни. В съвременния български език формата „свети“ (вместо старинното „светии“) функционира отлично и като форма за множествено число. Когато казваме „свети Константин и Елена“ или „свети Петър и Павел“, ние не удвояваме думата. Случаят със Солунските братя е напълно идентичен.
Удвоеното изписване „св. св.“ в писмената реч е просто устоичива графична традиция – визуален маркер, останал в миналото, с който се подсказва, че става дума за повече от един светец. Превръщането на този писмен знак в устното „свети свети“ обаче е езикова грешка и тавтология.
Когато следващия път минавате покрай училище или библиотека, носещи името на славянските първоучители, помнете: пише се „св. св.“, но се изговаря единствено „свети Кирил и Методий“. Езикът ни е жива система и познаването на тези фини детайли е това, което ни прави истински грамотни.
Това предполагам е просто техническа грешка или съм пропуснала съществуването на тази дума:
"запитване към най-висЩата инстанция"