През месец май, в „сезона на баловете“, медиите често отразяват тържественото в живота на всеки ученик или ученичка събитие – абитуриентския бал, понеже е прието да се смята, че от този момент нататък децата ни порастват и стават възрастни.
Употребите: *абитюрент, *абитюрентка, *абитюрентски (бал), са грешни. Говорещият, понеже не успява да разпознае фонетичната, словообразувателната и семантичната страна на думата, променя реда на звуковете и образува нова, неразпознаваема и нищо неозначаваща единица: абитуриент > *абитиурент > *абитюрент. Затова е важно да се знае, че абитуриент ‘ученик, който завършва средно образование, зрелостникʼ (Речник на съвременния български книжовен език. Т. 1. 1955: 2), с производни в българския език: абитуриентка ‘ученичка, която завършва средно образование, зрелостничкаʼ (пак там), абитуриентски прил. ‘който се отнася до абитуриент/абитуриенткаʼ (пак там), навлиза в българския език чрез немското Abiturient ‘ученик, който завършва средно образование, зрелостникʼ. Тази немска дума произхожда от латинското сегашно деятелно причастие abituriens, abiturientis ‘тръгващ, отиващ си; който си тръгва, отиваʼ към латинския глагол abeo, abivi, abitum, abire ‘тръгвам си, отивам сиʼ, образуван в латински език от представка ab ‘отʼ и глагола eo, ivi, itum, ire ‘ходя, вървяʼ (Български етимологичен речник. Т. 1. 1971: 1). Поради това единствено правилни са формите абитуриент, абитуриентка, абитуриентски (бал).
Когато не сме сигурни в звученето и значението на някоя дума, трябва да проверяваме в речниците. А отговорът на въпроса от заглавието е: абитуриентите поемат по своя път в „света на възрастните“.
в. „Аз-буки“, бр. 24, 15. – 21.VI.2023 г.
„Грамотен.бг” се издържа единствено от читателски дарения. Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечен абонамент. Абонирай се или подари абонамент тук: www.gramoten.bg/subscribe
Подкрепете ГРАМОТЕН.БГ и в Револют (Revolut): revolut.me/gramoten
Може да ни подкрепите и в PayPal: paypal.me/gramoten
Не ми става ясно защо изкарвате метатезата – процес, който се е случвал вероятно десетки хиляди пъти само сред индоевропейските езици, макар бидейки в случая спорадичен, а не систематичен, като водещ до „неразпознаваема и нищо неозначаваща единица”. Защо да не мога аз да кажа, че думата „гозба” е абсолютно неразпознаваема лексема поради факта, че идва от „гост” и трябва всъщност да е „гостба”? А „нужден” наместо нужен? „Сърдечен”, следователно „сърдце”? По чий аршин на едното място пишем етимологично, на другото – по произношение? Единствената закономерност, която мога да усетя на повърхностно ниво, е, че след поредицата правописни реформи от последните 130 години тези думи, чийто правопис е опростен до това как се произнасят, повече не се връщат към етимологичния си правопис („гозба”, „сърце”, „нужен”...), но тези, които са се случили да си останат с етимологичния правопис, като „абитуриент”, се пазят както са, с почти инатлив отказ да им се пригоди правописът към произношението. „Карамфил”. Защо се пише така, при положение че идва от тур. karanfil (قرنفیل)? Регресивна асимилация. На прост език – естествено породено улеснение при произнасянето. Пак двоен аршин. Колко пък е различна ситуацията в настоящия случай с разговорния еквивалент на „абитуриент”, та правописът да остане етимологичен, а на *„каранфил” – не? Не било асимилация, а метатеза. Не врат, ами шия; важното обаче е, че произношението се води по този обясним, на места дори предвидим, фонологичен процес (който е причината за отклонение от правописа). Да, хубаво е да се урегулира правописът чрез един вариант – етимологичният, и той да стане книжовен, това даже е препоръчително. Но да се твърди, че при премятане на една гласна се получава „неразпознаваема и нищо неозначаваща единица”, е направо безсмислено само по себе си, имайки предвид горните ми примери, при които правописът е нагоден по произношението. Поначало обаче е доста трудоемко да се намери баланс между етимологичен и фонетичен правопис, това не мога да го отрека.