Думи, навлезли и усвоени в нашия език от XIX в. до днес (буква А)

Започваме нова рубрика в нашия сайт, която ще ви запознае с огромно количество думи, които са навлезли в нашия език през различни периоди от неговото хилядолетно развитие и в книжовния му фонд при неговото оформяне и устройство от XIX в. до днес. Това са предимно добре утвърдени думи. Ще получите прагматична информация - всъщност как и къде се използва думата, когато не е натурална и присъща на целия книжовен език.

аба̀ тур. от ар. 1. Дебел и груб тепан вълнен плат; бало. 2. В миналото - мъжка дреха от такъв плат, обикновено без ръкави.

абаджѝя от тр. 1. Шивач на аби и други горни дрехи. 2. Търговец на готови горни дрехи (аби, потури и др.) 3. Производител на аба.

абажу̀р фр. Приспособение, вид покритие към лампа за съсредоточаване на светлината в определена посока или за предпазване на очите от блясъка, изработено от стъкло, плат или друга материя.

абано̀с гр. и тур. през ар. от егип. Бот. 1. Тропическо дърво, чиято здрава и естествено черна, червена или тъмна дървесина се употребява за скъпи мебели и художествени изделия. 2. Предмет от абаносово дърво.

аба̀т лат. от сир. Църк. 1. Игумен на католически манастир. 2. Католически свещеник.

аба̀тство от лат. Католически манастир с принадлежащите му имоти.

абдика̀ция от лат. 1. Пол. Отказване от владетелски права, от престол. 2. Прен. Отказване от някакви официално дадени права или задължения.

абдикѝрам нем. от лат. 1. Отказвам се от владетелски права или от престол. 2. Прен. Отказвам се от дадени ми официално права или задължения.

абера̀ция от лат. 1. Физ. Отклонение на лъчите от фокуса на леща или вдлъбнато огледало; разсейване, разпръскване. 2. Астр. Видимото отклонение на небесно тяло от постоянното му място, което се дължи на скоростта на светлината, идваща от него, и на движението на Земята около Слънцето или около оста ѝ.

а̀бза̀ц нем. Печ. 1. Откъс, част от текст между два нови реда. 2. Отстъп, празно място пред нов ред.

абитуриѐнт от лат. Ученик, който завършва средно учебно заведение, зрелостник.

аболиционѝзъм англ. от лат. Пол. 1 Обществено движение за отменяне на закон, традиция, съществуващо положение. 2. Движение за премахване на робството на негрите и на търговията с роби в САЩ (от края на XVIII и началото на XIX в.).

абонамѐнт фр. 1. Договор с лице или институция, учреждение и предплащане на ползване или получаване периодично на печатно издание на печатно издание или на някаква стока или услуга. 2. Сумата, която се предплаща за тази цел.

абона̀т от фр. Лице, учреждение и др., което има абонамент

абонѝрам от фр. Записвам някого за абонат. Абонирам се - ставам абонат, предплащам за да получавам или да ползвам нещо чрез абонамент.

аборда̀ж фр. Мор. В миналото - начин за водене на морски бой от платноходните и гребните кораби, при който неприятелските кораби се доближавали борд до борд и битката се водела отблизо, като се преминавало върху вражеския кораб.

аборигѐн от лат. Коренен жител, местен жител, автохтон.

або̀рт от лат. Мед. Преждевременно прекъсване на бременност.

абортѝрам от лат. Правя аборт съзнателно или неволно.

абразѝви фр. от лат. Естествени или изкуствени ситнозърнени или праховидни вещества с голяма твърдост, които се употребяват за полиране, изглажданеи др. (напр. елмаз, кварц. шмиргел).

абразѝвен от лат. Който служи за изглаждане или полиране на повърхности.

абракада̀бра лат. от гр. и евр. 1. Безсмилена дума, която има чудодейна сила според древни схващания и затова често се вписва в муски, амулети и др. 2. Прен. Безсмислица, глупост.

абревиату̀ра нем. от лат. Езиков. 1. Дума, образувана от съкращаване на две или повече думи (екокожа, вуз, мобифон и др.). 2. Буквено съкращение на две или повече названия: (БТА - Българска телеграфна агенция, джиесем). 3. Съкращаване на думи при писане или в пачатен текст (и т. н., и др., и пр.).

абревиа̀ция от лат. 1. Съкращение. 2. Съкращаване.

абсѐнт фр. от гр. Силно алкохолно питие, безцветно или със зелен цвят, приготвено с пелин или други билки.

абсѝда вж. апсида.

абсолвѐнт от лат. 1. Който завършва висше или полувисше учебно заведение.

абсолю̀тен от лат. 1. Който е взет сам по себе си, без връзка с друг. 2. Неограничен, безусловен. 3. Пълен, съвършен. Абсолютна нула - най-ниска температура, при която спира топлинното движение на молекулите на телата (-273,1 градуса С)

абсолютизѝрам от лат. Приемам нещо като много голямо или прекомерно значение на нещо.

абсолютѝзъм фр. от лат. Пол. Неограничена власт, самодържавие, при което върховната власт принадлежи на едно лице (монарха).

абсорбѐнт от лат. Спец. Вещество, което има свойството да поглъща влага, пари и др.; адсорбент.

абсо̀рбер от лат. Спец. 1. Твърди и течни вещества, които имат свойство да поглъщат и задържат определени газове, па̀ри или течности; адсорбент. 2. Съоръжение или уред за улавяне па̀рите на изпаряващи се разтворители (спирт, етер, ацетон и др.) или газове чрез поглъщането им от шуплести или течни вещества (въглища, промивно масло и др.); адсорбер.

абсорбѝрам от лат. Спец. Поглъщам, всмуквам, адсорбирам.

абстра̀ктен от лат. Който се получава чрез абстракция, обощение, логическо мислене, отвлечен. Абстрактно изкуство - абстракционизъм.

абстракционѝзъм от лат. Изк. Направление в изобразителното изкуство, скулптурата, лутературата и др. от първите десетилетия на XX в., което се противопоставя на реализма, като използва за изображение комбинации от криви и прави линии, геометрични фигури, цветни петна и пр., нямащи съответствие с реални предмети, а в литературата търси различни начини за изразяване на вътрешните преживявания на автора с абстрактни образи и др.

абстра̀кция от лат. 1. Фил. Лог. Мислено извличане на съществените свойства, отношения и страни на предметите или явленията, като се пренебрегват второстепенните и се стига до обобщение. 2. Лог. Отвлечено понятие, резултат на отвлечено понятие, резултат на отвлечено мислене и теоретично обобщаване.

абстрахѝрам от лат. Отделям мислено съществени признаци и свойства на предмети и явления. Абстрахирам се - не обръщам внимание, не вземам под внимание нещо.

абсу̀рд от лат. Нещо нелогично, нелепо, безсмислица, глупост.

абсу̀рден от лат. Който противоречи на здравия смисъл; безсмислен, глупав.

абцѐс нем. от лат. Мед. Гнойно възпаление, загнояване; гнойник.

абсцѝса от лат. Мат. Хоризонталната ос в координатна система (отбелязвана обикн. с х), чрез която се определя положението на точка върху равнина. Прот. ордината.

аванга̀рд фр. 1. Воен. Войскова част, която по време на поход върви пред главните сили. 2. Прен. Челна част, преден отряд на обществена група, в изкуството и под.

ава̀нс фр. 1. Парична сума, която се получава предварително, като част от някакво плащане, напр. част от заплата, хонорар, наем, финансиране на производство или обект и др. 2. Сп. Дадена преднина или предимство, като не се отсъжда нарушение при състезания, в състезателна игра и под.; авантаж.

авантю̀ра фр. от лат. 1. Приключение. 2. Рискована и необмислена постъпка; авантюризъм.

авантюрѝзъм фр. 1. Склоност към приключения. 2. Склоност към рискове и необосновани, необмислени действия в обществена, политическа или частна дейност. 3. Авантюра (2).

авантюрѝст от фр. 1. Лице, което обича и търси приключения. 2. Човек, който проявява авантюризъм (2).

аварѝен от ит. 1. Който се отнася до авария. 2. За кола, съоръжение, лица - който е предназначен да отстранява аварии.

ава̀рия от ит. и гр. от ар. 1. Внезапна повреда на машина, инсталация, превозно средство и др., която нарупава нормалната им работа. 2. Прен. Разг. Неприятно произшествие.

а̀вгуст от лат. Осмият месец на годината (в римския календар бил шести поред, през I в. бил наречен на римския император Октавиан Август).