В хуманно общество възпитанието може да бъде само хуманно. Главният принцип на такова възпитание е да се предразположи детето за възпитателния процес, да се направи наш доброволен помощник в своето възпитание.
Общуването е същността на живота на хората. Главният метод на хуманното възпитание е да се доставя на детето радост от общуването с нас: радост от съвременното познание, съвместния труд, игра, почивка.
Обикновеният всекидневен живот и характерът на отношенията между възрастните е средата, в която се формира личността на човека на бъдещето. Затова е много важно нашият всекидневен живот, общуването помежду ни да съответства колкото може повече на идеала, който се стремим да вдъхнем у детето. Възпитателите от 80-те години трябва да представляват хората от XXI век.
Вярата на човека в хората, вярата му в собствените жизнени позиции е първоосновата за пълнокръвно общуване между хората и за възвисяване на личността. Затова сме длъжни да вдъхваме и пазим у детето вярата в нас, във възпитателите, вярата в хората, вярата в себе си.
Нашият възпитателен процес трябва да бъде изпълнен с уважение към личността на всяко дете, да насажда у тях грижата за другарите, близките, за хората изобщо.
Човекът може да проявява и развива у себе си всички свои способности и дарби и да бъде щастлив само в такова общество, където се чувства нужен и свой и където изкуствено не го издигат и не го унижават.
Детето е импулсивно същество, ще му бъде трудно да ни разбере. Ние, възпитателите, сме длъжни да разберем детето и да изграждаме възпитателните си планове с оглед развитието на душата му.
Възпитанието е скрит и продължителен процес, затова сме длъжни да проявяваме проницателност, последователност и търпение във всички конкретни случаи на решаване на възпитателни задачи.
Нас, възпитателите, трябва да ни ръководи чувствителността, отзивчивостта, добрината, обичта нежността, непосредствеността, постоянната готовност да се притечем на помощ, чувството на съпреживяване. Всичко това трябва да се съчетава с взискателност към самия себе си и към детето, с чувство за отговорност пред подрастващото поколение, с грижа за бъдещето на родината.
Ние трябва решително да се откажем от противоречащите на хуманното възпитание потискащи личността на детето авторитарност и императивност и такива форми на проявата им като викане, кряскане, оскърбяване на самолюбието, присмиване, грубост, заплаха, принуда.
Готова методика за провеждане на тези «правила» на практика няма. Затова, уважаеми родители, ще се наложи да проявяваме творчество и постоянно да търсим пътища за възпитаване на нашите деца на хуманни начала. В това трябва да се изразява нашата най-голяма грижа за всяко дете!
А сега имам към вас голяма молба. Вземете, моля, чист лист хартия, напишете на него: каква услуга би могъл да окаже на училището всеки един от вас, има се предвид и благоустрояването на нашата класна стая и коридора, и организацията на възпитателната работа. Напишете също така какви пожелания имате по организирането на живота на децата ви в училище.
Предполагам, че след като натрупаме известен опит в нашата съвместна работа, след някой и друг месец, ще можем отново да се срещнем и да поговорим за възпитанието на нашите деца…
Автор: Шалва Амонашвили